Решение № 452 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2008 г.

Решение № 452 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). С решение № 358 от 5.12.2008 г. по гр.д. № 199 по описа за същата година на Върховния касационен съд, петчленен състав е отменено влязлото в сила решение № 745 от 25.06.2007 г. по гр.д. № 983 от 2006 г. по описа на ВКС, 4"а" отделение и делото е върнато за разглеждане от друг състав на ВКС поради констатирани нарушения в предметното поле на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). С решение № 135 от 2.06.2006 г. по гр.д. № 166 от 2006 г. на Великотърновския апелативен съд е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на П. Т. Р. неимуществени вреди от непозволено увреждане, произходящо от незаконно обвинение в размер на 1 000 лв. ведно с лихва върху сумата, считано от 16.09.2002 г. - датата на която постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. Срещу това решение са подадени касационни жалби и от двете страни, като всяка от тях прави оплакване, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението, предвиден в нормата на чл. 52 ЗЗД. П. Р. подържа, че с решението е влошено неговото правно положение и че неправилно и в разрез с чл. 127, ал. 1 от Конституцията е счетено, че Прокуратурата на РБ не отговаря за лошите, нехигиенични и вредни за здравето условия в ареста на Окръжна следствена служба, гр. Р. където е била приложена мярката за неотклонение "задържане под стража". Позовава се на практиката на Европейския съд за правата на човека, в конкретност решенията по жалбата на Ц. и К. Подържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение при конституирането на ответника, тъй като процесуалното качество на ответник се припокрива с процесуалното качество на контролираща страна. Подържа, че въззивното решение е недопустимо защото е произнесено по недопустима жалба, подадена от Апелативна прокуратура, гр. В., която не е юридическо лице. Настоящия съдебен състав намира, че касационните жалби са допустими, а тази на Р. е и частично основателна. Фактическата обстановка е правилно възприета от въззивният съд и касационни оплаквания в тази насока липсват. По делото е било безспорно, че на 31.01.1997 г. по сл. д. № 18 от 1997 г. на Окръжна следствена служба, гр. Р. срещу Р. е било повдигнато обвинение по чл. 195 НК и е взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Мярката е изменена в " парична гаранция " на 30.05.1997 г. Мярката за неотклонение "задържане под стража" е търпяна в ареста на следствената служба, гр. Р., който не е разполагал с достатъчно килии. Килиите не са отговаряли на съвременните изисквания за помещенията за ограничаване на свободата. Следственото дело е прекратено с постановление на РП, гр. Р. на 30.08.2002 г., а е влязло в сила на 16.09.2002 г. През първата година Р. е бил с чисто съдебно минало. При тази фактическа обстановка Великотърновския апелативен съд е намерил, че Районната прокуратура е отговорна по реда на чл. 2 от ЗОДОВ само за повдигнатото и подържано в продължение на пет години незаконно обвинение по чл. 195 НК, а не за условията при които е приложена и търпяна мярката за неотклонение "задържане под стража" защото ареста е бил под разпореждане на друг държавен орган. Приел е, че ищеца е претърпял неимуществени вреди, резултат от незаконно повдигнатото обвинение, като спазвайки принципа за справедливост е присъдил сумата 1000 лв. и е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 11 000 лв. Настоящият състав намира въззивното решение за допустимо, но неправилно. Подаването на въззивна жалба от Апелативна прокуратура, гр. В., която е структурно звено от Прокуратурата на Р Б. и може да я представлява по право е допустима - т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. В т. 15 от това Тълкувателно решение е посочено, че при съвпадение на процесуалното качество ответник и контролираща страна, то по дела, по които Прокуратурата на Р. Б. е единствен ответник, участието на прокурор не е задължително, тъй като качеството на контролираща страна не се съвместява с качеството на страна, заинтересована от изхода на спора. Прокурора в случая участва в производството като представител на ответника. Настоящия състав намира, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и неправилно е определен размера на обезщетението, като не са съобразени следните обстоятелства: Конвенцията за правата на човека и основните свободи е ратифицирана от Б. със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., изм. и доп. В чл. 3 от нея е посочено, че никой не може да бъде подложен на нечовешко или унизително наказание. Съгласно чл. 4 от Конституцията, Б. е правова държава и се управлява съгласно приетия основен и останалите закони. В чл. 5, ал. 4 от нея е посочено, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В чл. 118, ал. 2 Закона за съдебната власт (ред от 1996 г.) в съответствие с чл. 127, ал. 1, т. 2 от Конституцията, Прокуратурата изпълнява надзор при упражняването на принудителните наказателни мерки. Към този момент е бил известен доклада от 1995 г. на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, в който са направени бележки по състоянието на местата за задържане. От всичко казано до тук е ясно, че е било в задължението на Прокуратурата да осъществява надзор и относно условията, при които се търпи мярката за неотклонение "задържане под стража". Липсват доказателства, че тя е изпълнила това свое задължение. Ако го беше осъществила щеше да констатира, че мярката за неотклонение се търпи в килия, в която са били задържани по три или четири лица, като е липсвала пряка слънчева светлина и вентилация, осветявала се е денонощно от изкуствен източник, липсвал е санитарен възел, а естествените нужди са били задоволявани в кофа, не са ползвани прибори за храна, не са били разрешени вестници, книги и други източници за информация, липсвали са легла, не е била обезпечена възможност за извън килийна физическа активност. Всички тези обстоятелства следва да се ценят кумулативно ведно с неимуществените вреди, които са търпени от провеждането незаконно наказателно преследване по сл.д. № 75 от 1997 г. В същото време присъждането на обезщетението следва да се отнесе към икономическите и социални условия при които е претърпяно непозволеното увреждане, а именно към 1997 г. В този смисъл обезщетението от 4 000 лв. отговаря на изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. То съответства и претърпените неимуществени вреди по време на "задържането му под стража" и на обстоятелството, че касатора се е ползвал с авторитета на неосъждано лице само през първата година, през която е осъществено наказателното преследване от една страна и на факта. Освен това доброто име, за увреждането на което се претендира обезщетението, не се предполага, а следва да бъде установено, а по делото не са били събрани доказателства в тази насока. През следващите години са били разкрити деяния, за които той търпи и по настоящем присъда. В този смисъл следва да се измени постановеното решение на въззивният съд. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.