Решение № 6877 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10394/2014 г.

Решение № 6877 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10394/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас срещу решение № 1262/07.07.2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 493 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 201301371/18.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас относно определените в тежест на Стефан Стоянов Драгнев задължения за подоходен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер 7 817.76 лева и лихва за забава в размер 5 882.96 лева. Касаторът заявява трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни са оплакванията му във връзка с извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства за предоставен и върнат заем през отчетния период и значението му за обосноваване на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и за съществуването на установените с РА публични задължения. Изразява несъгласие и с изводите на съда за дължимо изследване на съответствието между приходите и разходите на ДЗЛ в годишен аспект. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Стефан Стоянов Драгнев, чрез повереника си адв. Найденова, отрича основателността на касационна жалба. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122 - 124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на Стефан Драгнев са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер 7 817.76 лева и за закъснителна лихва в размер 5 882.96 лева. Според приходната администрация в отчетен период 2006 г. данъчният субект е извършил разходи превишаващи доходите му, което е възприето като несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съотношението между приходите и разходите е определено по метода на баланса на паричния поток. Недостигът на парични средства е 33 658.83 лева, изчислен към 16.02.2006 г., когато е предоставил в заем на Милен Димитров Андонов сумата 35 000 лева при разполагаеми 1 341.17 лева. Разликата между дадените на заем пари и наличните разполагаеми средства е квалифицирана като доход с неустановен произход и е възприета като ДО по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, към която са отнесени ставките по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за определяне на размера на данъчното задължение. По установяванията на органите по приходите крайното годишно салдо е положително. За да отмени РА, първостепенният съд е определил като противоречащ на материалния закон подходът на органите по приходите за изследване помесечно на съответствието между приходите и разходите на РЛ. Така, макар и възприемайки началното салдо към 01.01.2006 г. по РА, е отрекъл формирането на паричен недостиг за 2006 г. /обратно - излишък в размер 35 466.24 лева/, а съответно и основанието за определяне на допълнителни задължения за този данъчен период. Следвайки установяванията на администрацията за предоставен от Драгнев на Андонов заем на 16.02.2006 г. и връщането му на 14.04.2006 г. е изключил значението на разпорежданията с тези средства върху крайното салдо за периода. Решението е правилно. Съответна на процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и на логическите и опитните правила е преценката на доказателствените средства, извършена от първостепенния съд. Отчетена е спецификата на доказването при оспорване на РА, издаден в производство по чл. 122 - 124 от ДОПК, изразяваща се в презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за достоверност на констатациите в административния акт. Особеност при обосноваването на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е значението на факта на укрития доход за наличието на презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Съществуването на такъв източник на доходи е допустимо при действието на чл. 10, т. 18 и чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.). При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, т. е несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. При годишния характер на облагането с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната - вж. чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.) и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. Правилно е извършено изследване на съотношението в годишен отчетен период. Затова и в съответствие с материалния закон е разпоредена отмяна на РА за определяне на задължения за подоходен данък за данъчния период, в които липсва несъответствието, а съответно и презюмирания доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Доходът по чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) не е измежду тези, за които в гл. XVI от закона е предвидено авансово внасяне на данъка, нито пък е приравним на доходите по гл. VII от него, та да се търси месечна основа за облагане /какъвто касационен довод е заявен/. По аргумент за противното и с арг. от чл. 26 от ЗОДФЛ (отм.) ДО на другите доходи е брутната им сума, но за съответната данъчна година /вж. чл. 15, ал. 1 от ЗОДФЛ/. Затова и неоснователно е възражението на касатора срещу извода на първостепенния съд за липсата на значение за крайното парично салдо в 2006 г. на спора за предоставянето на заем от РЛ, след като заемът е върнат през същия отчетен период. Правилното първоинстанционно решение следва да оставено в сила. При този изход на спора на Стефан Драгнев се следват деловодни разноски в размер 1 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение