Решение № 2601 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14645/2009 г.

Решение № 2601 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14645/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП касационна жалба срещу решение № 8 от 23.03.2009 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 6387/08 г., с което е отменен РА № 2000800757/30.05.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърден с решение № 1381/10.09.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на съдебното решение, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Според касатора, жалбата срещу РА, подадена до Административен съд - София - град, е просрочена. Жалбата по административен ред до директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП е подадена на 30.06.08 г. и заведена с вх. № 53-06-1147. Срокът за произнасяне на решаващия орган по реда на чл. 155, ал. 1 от ДОПК е 45-дневен и изтича на 14.08.2008 г. Споразумение между жалбоподателя и решаващия орган за продължаването на този срок не е сключвано. Съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК, непроизнасянето в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за мълчаливо потвърждаване на РА в обжалваната му част. Директорът на дирекция "ОУИ" - София се е произнесъл с решение № 1381 от 10.09.2008 г., т. е. след изтичането на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. В този случай, съгласно чл. 156, ал. 5 от ДОПК, жалбата срещу мълчаливо потвърдения РА може да се подаде в 30-дневен срок чрез решаващия орган пред административния съд. Този 30-дневен срок за обжалване е изтекъл на 14.09.2008 г., а жалбата е подадена на 29.09.2008 г. В този смисъл е и ТР № 7/11.12.08 г., постановено по ТД № 3/08 г., с което съдът не се е съобразил. Иска се обезсилване на постановеното от АС-София-град решение като недопустимо и прекратяване на производството. Ответникът по касационната жалба - "ЗЕРУС"-ЕООД - гр. София оспорва същата чрез управителя и представляващ дружеството Вячеслав Анатолиевич Иванов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. По нейната допустимост се е произнесъл петчленен състав, първа колегия на Върховния административен съд с определение № 11025 от 29.09.2010 г., постановено по адм. д. № 6600/2010 г., влязло в законна сила. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд не е обсъдил допустимостта на жалбата срещу РА с оглед срока за произнасяне на решаващия орган по подадената до него жалба, предвиден в чл. 155, ал. 1 от ДОПК, наличието на мълчаливо потвърждаване и подаването на жалбата до съда в рамките на 30-дневния срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Следва обаче да се отбележи, че довод за недопустимост на жалбата на посочените основания не е заявен от ответника по делото. Същият се навежда едва с касационната жалба. Освен това, ако бъде постановено касационно решение, с което по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК бъде обезсилено първоинстанционното решение и делото бъде прекратено, то това решение не подлежи на обжалване. При това положение, ответникът в настоящото касационно производство и жалбоподател в първоинстанционното производство ще бъде лишен от възможността да поиска възстановяване на срока за обжалване по реда на чл. 161 от АПК, позовавайки се на поведение на администрацията, въвело го в заблуждение. Недопустимо е да се засягат правата на защита на страната, като се уважат претенциите на касатора, основаващи се на собственото му недобросъвестно поведение. С оглед на изложеното, решението на АС-София-град следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по наведените доводи за недопустимост на жалбата. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение