Решение № 79 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 824/2009 г.

Решение № 79 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 824/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК по касационна жалба на Н. Я. Г. и Г. Я. Г. ч. адвокат К срещу решение от 12.01.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, II Г състав по гр. д. № 971/2004 г., с което е отменено отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по гр. д. № 8777/1999 г. по иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на "С" А. срещу М. Х. М. за установяване правото на собственост върху кафе-сладкарница "П" в гр. С., ул. "." № 145 и вместо него е постановено друго решение, признаващо за установено спрямо М. Х., че "Д" ЕООД на основание договор за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие от 07.03.2007 г. е собственик на кафе-сладкарница "П" по иска, предявен от "С" А. по иска, предявен от "С" А. <Ад&@А.. Касаторите поддържат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като искат същото да бъде обезсилено или отменено и по реда на чл. 295 ГПК се постанови друго решение, отхвърлящо предявеният иск. Подробни съображения касаторите излагат в касационната жалба и в писмена защита. Ответникът по жалбата - "С" А. оспорва същата и моли да се остави без уважение по съображения в писмена защита. Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежни страни - участници в процеса пред въззивния съд, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. С определение № 78/10.02.2010 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС като е приел, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по формулиран въпрос, а именно кои са страните, спрямо които се дължи произнасяне по предявен иск. Този въпрос е разрешен от СГС в противоречие с цитирана от касаторите практика на ВС и ВКС. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Касационната жалба е основателна. СРС е сезиран с установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) от "С" А. срещу М. Х. М. за признаване правото на собственост на "С" А. върху кафе-сладкарница "П" в гр. С., ул. "." № 145. С решение от 26.07.2001 г. СРС е отхвърлил иска. С решение от 23.07.2002 г. СГС е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение. С решение № 1790/10.03.2004 г. ВКС е отменил решението на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. С решение от 12.01.2009 г. на СГС, предмет на настоящата касационна жалба, е отменено отхвърлителното решение на СРС и е постановено друго решение, уважаващо иска спрямо М. М. и "Д" ЕООД. Първоначалният ответник - М. М. е починала в хода на процеса - на 07.07.2006 г., като пред СГС с определение от 10.11.2006 г. са конституирани наследниците й - нейните синове Н. и Г. Г., настоящи касатори. Процесният имот е продаден все в хода на процеса от ищеца на "Д" ЕООД, което обстоятелство е взето предвид от СГС като нововъзникнал факт на основание чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.). след отказано искане на "С" А. за изменение на иска и привличане на купувача като трето лице помагач - определение от 10.12.2007 г. на СГС. СГС е приел, че предявеният иск за собственост е основателен, тъй като процесният имот е бил включен в актива на дружеството към момента на образуването му като ЕООД при неприложимост на разпоредбата на § 6, ал. 6 ЗППДОП. При тези данни и по така поставеният въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното: Страните в процеса индивидуализират предявения иск и произнасянето спрямо лица, които нямат това процесуално качество води до недопустимост на съдебния акт по смисъла на чл. 270, ал. 3 изр. 3-то ГПК. Производството в случая е по предявен иск на М. Х. М., починала в хода на процеса и заместена от наследници си, конституирани по реда на чл. 120 ГПК (отм.) и участвали във въззивното производство. Но решението е постановено спрямо починалата страна - М. Х. М., като конституираните й наследници не са посочени в диспозитива на решението, нито в мотивите му. При прехвърляне на спорното право в течение на производството делото продължава между първоначалните страни. Процесуалната легитимация на прехвърлилия не е вече принадлежността на спорното право, а произтичащото от закона право да води процес относно чуждо право, т. е. той е придобил качеството на процесуален субституент, като е изключено правото на участието на приобретателя. Приобретателят може да замести в процеса своя праводател при съгласие на двете страни в процеса при условията на чл. 117, ал. 1 ГПК (отм.), но в случая няма такова заместване след извършената продажба на недвижимия имот, а самият факт на продажбата не е основание за произнасяне спрямо неучаствала в производството страна. В този смисъл са основателни доводите на касаторите за недопустимост на решението на СГС. Постановеното решение спрямо починала страна /Мария Х. М. / и спрямо неучаствала в производството страна /"Д" ЕООД/ е в противоречие с приетото в задължителна съдебна практика - ТР № 79/1977 г. на ВС и ТР № 1/2001 г., т. 9 на ВКС, която настоящият състав на ВКС намира за правилна. Така постановеното решение от СГС е недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3 изр. 3-то ГПК и следва да се обезсили, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на СГС - чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 изр. 3-то ГПК. Неоснователен е доводът на "С" А. в писмената му защита, че връщането на делото за ново разглеждане от СГС е недопустимо по аргумент от чл. 218и ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 295, ал. 1 и ал. 2 ГПК. И двата текста, на ГПК - отменен и действащият такъв, касаят повторна отмяна поради неправилност на обжалвано пред ВКС решение, при която ВКС разглежда делото по същество /така и т. 3 от ТР № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС/. В случая въззивното решение е недопустимо, а не неправилно, поради което и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 изр. 3-то ГПК следва да се обезсили и делото се върне за разглеждане и произнасяне по същество от стадия преди даване ход по същество от друг състав на СГС. С оглед недопустимостта на обжалваното решение и необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на допустим съдебен акт, настоящият състав на ВКС няма правна възможност да се произнесе по съществото на спора. Ето защо, доводите и възраженията на страните в тази насока, при поддържането им пред СГС при новото разглеждане на делото, следва да бъдат взети предвид от решаващият съд. При новото разглеждане на делото от СГС следва да се присъдят и направените и поискани пред настоящата инстанция разноски - чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, съдът: