Решение № 8283 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2009 г.

Решение № 8283 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е образувано по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост във връзка с чл. 145 АПК, по жалба на Лъчезар Неделчев Терзиев, Антон Борисов Христов, Любица Йончева Факирова, Мария Венцеславова Факирова, Славица Венцеславова Радева, Любомир Венцеславов Факиров, Атанаска Василева Терзиева, Кети Лозева Попова, Деляна Неделчева Терзиева срещу Решение № 857 от 30.12.2008 г. на Министерския съвет на Р България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч, на територията на община Харманли, област Хасково. Решението се обжалва в частта относно определеното обезщетение за отчуждени части от поземлен имот с индентификатор 77181.13.89 и от поземлен имот с идентификатор 77181.14.253 в землището на гр. Харманли. Жалбоподателите считат определеното им обезщетение за занижено. Ответната страна Министерски съвет на Р България и заинтересованите страни Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на финансите и НК "Железопътна инфраструктура" оспорват жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 38 ЗДС и от надлежни страни, адресати на обжалвания административен акт. С оспорения акт Министерския съвет на Р България, извършвайки отчуждаване за държавна нужда на част от 0.649 от имот с идентификатор 77181.13.89 е определила обезщетение 20119 лв. и на част от 1000 от имот с идентификатор 77181.14.253 обезщетение 963,50 лв. Оценяването е извършено по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Възприетият от административния орган принцип на оценяване противоречи на изискването на чл. 32, ал. 2 ЗДС и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Р България. Равностойността като принцип в Конституцията означава определяне на стойността, която собственика би получил в случай, че по свободна воля желае да отчужди по възмезден начин имотите си. В нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС този принцип е развит чрез посочване на пазарната цена на имота, съпоставена с други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В заключението на вещото лице инж. Спас Милчев е дадено описание и характеристика на отчуждените части от двата имота и анализ на експертни оценки, извършени от независим оценител на база сключен договор с национална кампания "железопътна инфраструктура". Използвал е и пазарни свидетелства за имоти със съпоставими характеристики с оценяваните отчуждени части от двата имота (които свидетелства са описани в заключението) и е дал заключение, че пазарната стойност за отчуждената част от 0,649 дка от имот 77181.13.89 (целият от 0,748 дка) възлиза на 26 804 лв. и пазарната стойност на отчуждената част от 0.598 дка от имот 77181.14.253 (целият от 1000 дка) възлиза на 759 лв. или обща стойност на двете части от двата имота възлиза на 27 563 лв. Заключението не е оспорено от страните. Следва да се измени решението на МС в обжалваната му част, като се увеличи обезщетението, съобразно заключението на вещото лице. Направено е искане за присъждане разноските по делото от жалбоподателя Лъчезар Неделчев Терзиев, представляван от адв. Димитров, с приложен списък на разноските, в който е посочено заплащане на държавна такса за завеждане на делото 10 лв., адв. хонорар 1000 лв. и възнаграждение за вещото лице 500 лв. С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноските е основателно, но не в посочения размер. В Договора за правна защита и съдействие № 0078122 е посочено, че е заплатен хонорар 1000 лв., за защита на един от жалбоподателите Лъчезар Терзиев. С оглед характера и сложността на делото същия е завишен прекомерно, за защита на една страна и следва да се намали на 500 лв. или общо с останалите разноски за държавна такса и възнаграждение на вещото лице следва да бъде присъдена сумата 1010 лв. (хиляда и десет лева). Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,