Решение № 7727 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2018 г.

Решение № 7727 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП против решение № 1661/14.03.2018 г., постановено по адм. д. № 13103/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221016006650-091-001/02.08.2017 г., издаден от М. Й. С. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., възложил ревизията и А. Л. И., на длъжност старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 1659/20.10.2017 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) С., при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който за данъчен период м. 10.2016 г. на дружество е отказано право на данъчен кредит в размер на 23 333,33 лв. по фактура, издадена от " НОВИТА ТРАНС" ЕООД с № 65/20.09.2016 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания РА, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "УАН НЕТУЪРК СЪРВИСЕС" ЕООД, ЕИК *********, в с. з. чрез адв. Гунева и в писмен отговор от 23.04.2018 г. оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АДмС- С. град е бил ревизионен акт № Р-22221016006650-091-001/02.08.2017 г., издаден от М. Й. С. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., възложил ревизията и А. Л. И., на длъжност старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 1659/20.10.2017 г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, с който на "УАН НЕТУЪРК СЪРВИСЕС" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 23 333,33 лв. по фактура, издадена от " НОВИТА ТРАНС" ЕООД с № 65/20.09.2016 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден чрез провеждане на надлежно възложена данъчна ревизия, при осъществяването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е установил, че ревизираното дружество е придобило, съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 19.10.2016 г., лек автомобил, марка "ЛЕКСУС ЛХ570", с per. № ...... от "НОВИТА ТРАНС" ЕООД с фактура № 65/20.09.2016 г. Органите по приходите са отказали ДК на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС с аргумент, че придобитият автомобил е "лек автомобил", по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Съгласно данните, съдържащи се в свидетелството за регистрация от КАТ броят на местата за сядане без мястото на водача в процесният автомобил, предмет на договора за продажба, е седем, поради което автомобилът не попада в ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. На следващо място съдът е приел, че автомобилът е заведен като ДМА, поради което обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот, т. е. налице е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В тази насока съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 168, буква "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решение по дело С-118/11, съгласно което, когато автомобила е ДМА и данъчнозадълженото лице го включва изцяло в имуществото на своето предприятие има право на незабавно приспадане на ДДС /т. 63/. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото са установени правнорелевантните факти, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Основният спорен момент е свързан с наличие на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, вр. чл. 69, ал. 1 ЗДДС за отказ на данъчен кредит. Органът по приходите е преценил, че закупеното от ревизираното дружество МПС, марка "Лексус ЛХ570" е "лек автомобил", поради което на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, във вр. с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е отказан данъчен кредит размер на 23 333,33 лева. От друга страна според ревизиращите дейността на "УАН НЕТУЪРК СЪРВИСЕС" ЕООД не попада в обхвата на дейности, посочени в чл. 70, ал. 2 ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или "лек автомобил". Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, като не е "лек автомобил" този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, имащ трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В конкретния случай както правилно е приел първоинстанционният съд, видно от свидетелството за регистрация на МПС /л. 84/, автомобилът е регистриран с брой на местата 7+1, поради което не попада в ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Неоснователен е довода на касатора за неотносимост на решение по дело С-118/11. Съгласно т. 2 на цитираното решение, чл. 158 и 176 от Директива 2006/112 допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности различни от икономическата дейност на ДЗЛ, ако определените като ДМА стоки не са включени в имуществото на предприятието. В конкретния казус е доказано, че автомобилът е осчетоводен като ДМА и отнесен по с/ка 207-транспортни средства и счетоводно е отчитана амортизация. Правилно съдът е приел, че обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот, т. е. налице е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, което обстоятелство видно от цитираното решение на СЕС не е задължително за установяване. Автомобилът е ДМА, срокът му на експлоатация е поне 5 години и като такъв може да бъде използван за извършване на облагаеми доставки. С оглед на изложеното и достигайки до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 2214 лева - адвокатско възнаграждение, въз основа на приложените по делото доказателства за реалното му заплащане /фактура и извлечение от банкова сметка от 14.05.2018 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,