Решение № 13179 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11005/2010 г.

Решение № 13179 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11005/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на Михал Ангелов Миленков от с. Слокощица, Кюстендилска община, е подадена против решение № 137 от 25.05.2010 г., постановено от Административен съд - Кюстендил, по адм. д. № 420/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че съдът необосновано и в нарушение на материалния закон не е съобразил факта, че в продължение на 20 г. Веселина Бойкова не се е интересувала от процесния имот и го е изоставила. Касаторът заявява, че не е уважено възражението му против приетата СТЕ и възразява срещу кредитирането на експертизата. Втората касационна жалба против горепосоченото съдебно решение е подадена от областния управител на област с административен център гр. Кюстендил, който заявява, че решението е неправилно, защото не е установена обективната истина по делото. В съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Тодоров се поддържа становището, че е налице спор за материално право, който следва да се реши от граждански съд. Двамата касатори молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - Веселина Манолова Бойкова от гр. Кюстендил оспорва касационните жалби чрез упълномощен адв. Манова, която с писмен отговор пледира за отхвърлянето им и за потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Заинтересованите страни - кметът на община Кюстендил, Живка Славчова Давидкова, Валентин Иванов Миленков, Йордан Кирилов Йорданов и Емилия Кирилова Драновали не изразяват становища по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното решение, което е законосъобразно и съобразено със съдебната практика, без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Изводът на съда за материална незаконосъобразност на заповедта на областния управител за одобряването на плана е обоснован и правилен - допуснати са нарушения на нормативни изисквания към плана на новообразуваните имоти, въведени в чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 137 от 25.05.2010 г. е отменена заповед № 356/17.12.2008 г. на областния управител на област Кюстендил, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Саманли баир", находяща се в землищата на с. Слокощица, с. Богослов и гр. Кюстендил, в частта за отразяване в графичната и цифровата част на плана на новообразуваните имоти на имот № 70.19 с площ 311 кв. м., вместо с площ 500 кв. м. и с различно от съществуващото положение на имота, като преписката е върната на административния орган за заснемане и отразяване на имот № 70.19 с площ 500 кв. м и съобразно местоположението му, при съобразяване на задължителните указания, дадени в мотивите на съдебното решение. За да достигне до този резултат Административният съд - Кюстендил е приел, че оспорената част от процесната заповед е материално незаконосъобразен, защото ПНИ се изготвя за земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, които са приключили успешно процедурата по преобразуване на правото си на ползване в право на собственост. В мотивите на съдебното решение е отразено, че са представени убедителни писмени доказателства относно трансформирането на ползването в право на собственост в полза на Веселина Манолова Бойкова по отношение на спорния имот с площ 500 кв. м., която се легитимира за същия имот и с два нотариални акта: № 174, дело № 2678/1995 г. и № 127, дело № 1508/1996 г. Първоинстанционният съд се е позовал на приета съдебно - техническа експертиза и въз основа на нея е извел заключение за несъответствие с изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ в графичната и цифровата част на оспорения НПИ, защото процесният имот е отразен с по-малка площ - 311 кв. м. вместо 500 кв. м. и с местоположение, различно от съществуващото на място. Според настоящият съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които да изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото качество на правоимащ по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ има лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост след заплащане цената на земята, по който и да е от предвидения за това ред в § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или със заповед по § 62, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая е безспорно установено, че земята е надлежно заплатена с приложена към преписката и приета като доказателство приходна квитанция след издаване на 20.09.1994 г. на оценителен протокол за 500 кв. м., което е достатъчно основание да се приеме, че ползването е преобразувано в право на собственост върху процесния имот с площ 500 кв. м. С оглед на това настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на касатора Михал Ангелов Миленков за изоставяне и необработване на имота, защото законодателят не придава правно значение на тези обстоятелства и земеделската земя вече е придобита от Веселина Манолова Бойкова и е нейна собственост. Неоснователно е и твърдението на касатора - областният управител на Кюстендилска област за спор за материално право - такъв не е налице, защото с разпоредбите на ЗСПЗЗ е разрешено противопоставянето между бившите собственици и ползвателите с трансформирано право на собственост в полза на последните, ако са преобразували по предвидения в закона ред ползването си с площ до 600 кв. м., съответно до 1000 кв. м. в право на собственост. Неоснователна е и тезата на Михал Ангелов Миленков за допуснато нарушение, тъй като съдът не е допуснал нова експертиза относно обстоятелствата, свързани с предоставяне на правото на ползване и преобразуването му в право на собственост. Административният съд - Кюстендил правилно не е изследвал тези въпроси, защото не са неотносими към настоящия правен спор. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ административният съд не е компетентен да се произнася по правото на собственост или неговата трансформация, която е извършена преди това в предходно административно производство с влязъл в сила административен акт. Съдът проверява само верността на отразените в ПНИ и регистъра към него данни съобразно представените доказателства за установени вече права. Нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ изрично регламентира, че на ползвателите с трансформирано право на ползване в право на собственост по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се определи имот, съобразен със съществуващите трайни насаждения. Безспорно е установено от съдебно-техническата експертиза, че новообразуваният имот № 70.19, определен с плана на новообразуваните имоти за бившия ползвател, не съответства на тези условия, защото е с отразена по-малка площ - 311 кв. м., вместо 500 кв. м. и имотът е с разположение, различно от съществуващото на място. Изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на заповедта на областния управител за одобряването на плана е обоснован и правилен. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че атакуваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето им. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,