Решение № 12494 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7206/2017 г.

Решение № 12494 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7206/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. П. В. от гр. С. Загора, подадена чрез пълномощник - адв. Петкова, срещу решение № 103/26.04.2017 г., постановено по адм. дело № 606/2016 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 10-00-2354 от 4.11.2016 г. на Зам. кмета на община - С. З., в частта й, с която, на основание чл. 198, ал. 1, т. 1, ал. 2, изр. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ, е наложена пълна строителна забрана, относно УПИ III-6159, в кв. 812 по плана на гр. С.. Загора, за времето, необходимо за изменение на Общия устройствен план и Подробния устройствен план за кв. "Бедечка", гр. С.. Загора, но за не повече от две години. С подробно наведени оплаквания за неправилност на съдебния акт, се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - кмет на община С. З., в депозирания писмен отговор, я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна за производството страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Старозагорският административен съд е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон - заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма и при наличието на предпоставките по чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за което са изложени фактически и правни съображения. Посочено е, че действително, видно от представената административна преписка, жалбоподателят, в качеството му на заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК, не е бил уведомен за започналото административно производство на основание чл. 26, ал. 1 АПК, но това нарушение е преценено като несъществено, тъй като не са засегнати правата му на защита чрез упражненото съдебно оспорване на акта. Съдът е приел и, че не е допуснато нарушение на принципа на предвидимост, съразмерност и последователност, след като допуснати нарушения в друго административно производство, с предмет, различен от предмета на настоящето такова, не могат да обусловят нарушение на посочените принципи, а оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. От данните по делото е установено, че с решение № 521 на Общински съвет - С. З. от 29.09.2016 г., е възложено на кмета на община С. З., да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП на кв. "Бедечка", в граници, съобразно решение от 2003 г. и съгласно техническо задание - неразделна част от решението на Общ. съвет, което техническо задание е с обхват цялата територия на кв. "Бедечка". В изпълнение на решението на ОбС - С. З., на 31.10.2016 г. е сключен договор между община С. З., като възложител и "Национален център за териториално развитие " ЕАД, като изпълнител на услугата "Изменение на ОУП на кв. "Бедечка " - С. З. и съседните територии и последващо изработване на ПУП-ПРЗ за същия квартал, в обхват съгласно техническото задание. При тези данни Старозагорският административен съд законосъобразно и обосновано е приел, че е налице хипотезата на чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ, при която може да се наложи строителна забрана, при наличието и на двете изискуеми в разпоредбата предпоставки. Започнала е процедура по одобряване изменение на ОУП на кв. "Бедечка" - С. З. и последващо изменение на ПУП - ПРЗ, съобразно обхвата и съдържанието на техническото задание. Според последното, има разлика в режима на застрояване по действащия ОУП и ПУП за територията, в която попада имотът на Василев и е предстоящо изменение, като с оглед характера на ОУП и разпоредбата на чл. 104 ЗУТ, не може да бъде изисквана конкретност в този начален етап на процедиране на плана. Обоснован е и извода на решаващия съд, че обстоятелствата относно законосъобразността на решението на ОбС - С. З., техническото задание и това дали по отношение на имота на жалбоподателя ще е налице изменение в режима на застрояване, не са относими към настоящия спор. Не са относими и обстоятелства за наличието или не на инвестиционна инициатива за отделните имоти. Всички доводи в тази насока могат да бъдат предмет на евентуално оспорване на крайния административен акт - измененията на устройствените планове на кв. "Бедечка". Решението на ОбС и техническото задание са актове, които нямат белезите на индивидуални такива и са част от процедурата по издаването на индивидуален административен акт, а съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, тези актове не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Законосъобразни са изводите на Старозагорския административен съд за недопустимост на косвен съдебен контрол върху административни актове, които не са предмет на административното производство. Обосновано административният съд е приел като несъществено нарушението досежно неуведомяването на заинтересуваните страни за започване на административното производство по издаване на оспорената заповед, съгласно чл. 26 АПК, след като не е довело до ограничаване правото на защита на страните - жалбоподателят е имал възможност и е направил всички възражения и доводи в защита на законните си права и интереси. При тези съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението, то е правилно и следва да бъде оставено в сила. Наведените в писменото становище на адв. Петкова от 09.10.2017 г. доводи не следва да се обсъждат - то е депозирано след проведеното о. с. з. и не е подписано. Ответникът по касационната жалба, в писмения си отговор, претендира разноски по делото, но такива не следва да се присъждат, независимо от изхода на спора, тъй като не са представени доказателства за направени разходи и техния размер. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,