Решение № 8192 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10436/2015 г.

Решение № 8192 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10436/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Т., гражданин на Армения, против решение № 4764 от 6.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3855/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. С., в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При формиране на решението си АССГ обосновано е потвърдил отказът на административния орган, още повече, че изтъкнатите от кандидата причини да получи статут са от личен и семеен характер. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Д. Т., гражданин на Армения, против решение № 8986 от 18.12.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. От материалите по делото е установено, че Д. Т., гражданин на Армения, пребивава на територията на България от шестмесечна възраст, като е пристигнал на територията на България с родителите си, легално през 1995 г. За първи път е подал молба за закрила през 2000 г., като същата е подадена чрез майка му, като негов законен представител. Процесната молба за закрила е втора по ред - т.е. последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Мотивирал е молбата си с това, че семейството му е тук, където е и израснал, има приятели в България, тук е учил и желае да се развива в България. В Армения няма близки роднини, няма приятели, нито къща, в която да живее. Там не е отбивал военна служба, нито е членувал в политическа партия или организация. Не е бил чл. на въоръжена групировка, нито е имал взаимоотношения с армията и полицията в собствената си държава. Като причина за напускането на държавата му през 1995 г. е посочил усложнената обстановка и зачестяването на сраженията - войната в Н. К. След спазване на административната процедура, заместник-председателят на ДАБ е издал процесното решение № 8986 от 18.12.2014 г., с което е отхвърлил молбата за закрила на Д. Т. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Д. Т. не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Армения, с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора по ред молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че касаторът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Армения. Съдът е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Д. Т. не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, тъй като кандидатът основава молбата си на причини от семейно-битов характер, които не се включват в обхвата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Видно от бежанската история на чужденецът спрямо него не е установено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, същият не е членувал в политически партии и е напуснал страната на произход легално. Липсват данни молителят да е бил лично преследван в родината си и поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения, да е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му или поради наличие на международен конфликт в страната му по произход. Единственото с което е мотивирал молбата си за закрила е това, че семейството му е тук, където е и израснал, има приятели в България, тук е учил и желае да се развива в България, като съответно в Армения няма близки роднини, няма приятели, нито къща, в която да живее. Тези факти са ирелевантни по отношение на търсената закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, същите са от семейно-битов характер. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Съдът е изследвал обстоятелствата, изложени в молбата за закрила, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано е втора по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите, правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради и което оспорването на административния акт е неоснователно. С оглед на факта, че Д. Т. не е представил нови обстоятелства, на които на основе молбата си за закрила, следва изводът, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от него нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. По отношение на доводът, че семейството на чужденеца е в България следва да се отбележи, че предоставянето на субсидиарна закрила на чужденец следва да се основава на причини, свързани с положението в държавата му по произход, в която същият не може да се завърне. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Обстоятелството, че Д. Т. пребивава продължително в страната заедно със семейството си, не е основание за особена закрила по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Сам по себе си пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б., но не и за статут по приложимия в случая специален закон. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,