Решение № 4610 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2544/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация (ГД ГВА), чрез юриск. Начков, против Решение 2006/18.11.2024г. по адм. дело 38/2024г. на Административен съд Перник. С доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяната му и постановяване на друго решени, с което се отхвърли оспорването срещу процесния административен акт. Претендира присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез юриск. Начков, поддържа касационната жалба. Ответникът - С. И. Г., чрез адв. Николова, в писмен отговор и в съдебно заседание, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноските, направени пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед 45-55-116 от 18.12.2023 г. на главния директор на ГД ГВА, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и във връзка с извършена промяна в длъжностното разписание в сила от 19.12.2023г. е прекратено служебното правоотношение на С. И. Г., заемаща длъжността главен юрисконсулт в Отдел Правно осигуряване на Дирекция Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване, и правно осигуряване в ГДГВА, считано от 19.12.2023г. За да постанови този резултат, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Обосновава извод, че не е спазено императивното изискване на чл. 14, ал. 1 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА) липсва мотивиран писмен доклад или друг документ, обосноваващ извършените промени в длъжностното разписание, с което е съкратена длъжността на оспорващата. Липсата на мотиви относно необходимостта от съкращаване на две бройки за главен юрисконсулт и как премахването им ще подобри работата, изпълнението на целите и/или ще оптимизира организацията, пречат на съда да осъществи проверка относно съобразяването на издадения акт с целта на закона. Липсата на доказателства за обоснована необходимост от извършената структурна промяна, води нарушаване на процедурата при издаване на процесната заповед, с правно основание по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, което обуславя нейната незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изведените от административния съд правни изводи са в синхрон с материалния закон и утвърдената съдебна практика и напълно се споделят от настоящия касационен състав. От доказателствата по делото не се установява органът да обосновава необходимостта от съкращение на длъжността на ответника в касацията към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение със служителя. Този пропуск в изпълнението на нормативното изискване на чл. 14, ал. 1 от НПКДА, води и до невъзможност да се провери дали е налице някоя от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПКДА, съответно - дали съкращаването длъжността на С. Г., извършено чрез премахване на 2 щатни бройки за главен юрисконсулт, е насочено към оптимизиране на работата на съответната администрация и е насочено към по - добро изпълнение на функциите и целите на административните звена, съобразно спецификата и обема на работа. Липсата на мотивиран писмен доклад или друг документ, обосноваващ извършените промени в длъжностното разписание, с което е съкратена длъжността на оспорващата, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът е игнорирал правното значение на новоприетите устройствен правилник и длъжностно разписание в сила от 19.12.2023г., които определят конкретно извършените промени на длъжностното разписание в отделните структурни звена, включително в Дирекция Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване, и правно осигуряване на Отдел Правно осигуряване . Приемането на нови устройствен правилник и длъжностно разписание, не освобождава органа от задължението му да спази императивното изискване на чл. 14, ал.1 от НПКДА. Неоснователно е и възражението, че решението на органа, като взето в условията на оперативна самостоятелност, не подлежи на контрол и не е подчинено на никакви правила. В негова тежест е, когато съкращава определен държавен служител, да докаже и обоснове решението си, така че да е ясно защо е съкратил именно него и този му избор да може да бъде проверен при евентуално съдебно оспорване, с оглед преценка дали органът, извършил съкращаването, е упражнил правата си добросъвестно. Именно с тази цел, законодателят е разписал нормата на чл. 14, ал.1 от НПКДА - промените в длъжностното разписание да се предлагат само с писмен мотивиран доклад. Липсата на доказателства за обоснована необходимост от структурната промяна, води до извод за нарушена процедура при издаване на процесната заповед, което обуславя нейната незаконосъобразност, както правилно и в съответствие с материалния закон приема решаващия съд. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно направената и доказана претенция на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважена, като касаторът, при липса на възражение за тяхната прекомерност, се осъди да заплати такива в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за настоящата инстанция. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,