Решение № 13869 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14619/2012 г.

Решение № 13869 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14619/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от "Рум 2002" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. "Цар Иван Асен II" № 136, представлявано от управителя Румен Димитров Демерджиев, против решение № 5206/03.10.2012 г. постановено по адм. дело № 5967/2012 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 10-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ за възстановяване на срок за подаването на заявление за финансово подпомагане на земеделски производител за 2011 г., обективиран в писмо изх. № 02-2600/10283/29.11.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Твърди се неправилност на постановеното решение, по съображения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно наведените от касатора доводи се претендира отмяната на съдебния акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, подадена пред първата инстанция. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Димитър Будаков, касаторът поддържа жалбата. Ответникът - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: АССГ е сезиран с жалбата на настоящия касатор, срещу отказа, обективиран в писмо изх. № 02-2600/10283/29.11.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да уважи искането му, предявено с молба вх. № 02-2600/10283/31.10.2011 г., за възстановяване на срока за подаване на заявление за подпомагане на земеделски производител за кампания 2011 г., поради наличието на форсмажорни обстоятелства. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и правилно е установил фактите по делото, при което обосновано приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или на приложимия материален закон и неговата цел. Съобразено е, че предявеното от дружеството искане е основано на специалния текст на чл. 13, ал. 2 /в приложимата редакция по ДВ бр. 22/2009 г./ от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от министъра на земеделието и храните, съгласно който, кандидатът за подпомагане уведомява РА за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до десет работни дни от датата на фактическото събитие, като лично или чрез упълномощено от него лице попълва формуляр по образец, ведно с подписана декларация, с която се задължава да представи доказателство за нанесените щети, издадено от оторизираната за това институция. В тези случаи РА не прилага санкциите, предвидени в чл. 12, ал. 1, ако кандидатът за подпомагане докаже наличието на форсмажорни обстоятелства, настъпили през периода 01 март - 15 май на годината на кандидатстване. Съдът е взел предвид, че твърдяното от жалбоподателя в първоинстанционното производство, "задържане под стража" на представляващия дружеството управител, за периода от 11.04.2011 г. до 16.06.2011 г., не попада в кръга на обстоятелствата, определени като "форсмажорни" по смисъла на Наредба № 5/27.02.2009 г. с § 1 от Допълнителните й разпоредби. Наред с това, правилно е счел за ирелевантна, хоспитализацията на посоченото лице считано от 31.05.2011 г., доколкото тази дата е последваща изтичането на срока за подаване на заявления за подпомагане, определен в чл. 4 от Наредбата, като период от 01 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Предвид установената фактическа обстановка и приложимата правна уредба съгласно Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от министъра на земеделието и храните, правилно съдът е приел, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на атакувания отказ. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства, нито е съобразил, че установените с тях обстоятелства, съставляват основание за уважаване на искане, предявено на основание чл. 13, ал. 2 от Наредбата. Решението е постановено при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса и след обсъждане на релевантните факти, правилно установени по данните от събрания доказателствен материал, при което са направени законосъобразни изводи. Обосновано решаващият състав е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, както и че не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон и неговата цел, съставляващи основание за отмяната му. Постановеното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение