Решение № 6849 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2010 г.

Решение № 6849 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С решение № 971 от 25.01.2010 г. по адм. дело № 8537/2009 г. Върховният административен съд, пето отделение отменя отказа на управителя на Българската народна банка, обективиран в писмо № 94 -КК-0074 от 29.05.2009 г. да предостави достъп до обществена информация на Кирил Димитров Караиванов по искане вх. № 94-КК-0074 от 13.05.2009 г. и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Решението е обжалвано от управителя на Българската народна банка. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като спорът относно законосъобразността на отказ за предоставяне на информация по заявление със същото искане от същото лице вече е решен от съда с влязло в сила решение по адм. дело № 6189/2005 г. по описа на Върховния административен съд, както и че оспореното пред съда писмо не представлява отказ за достъп до исканата информация, а отговор до заявителя, който го информира за определени обстоятелства. По същество изразява становище, че решението е неправилно като постановено в нарушение на закона и е необосновано. Моли да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено, а евентуално - да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата на Караиванов да бъде отхвърлена. Ответникът Кирил Димитров Караиванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на Върховния административен съд, пето отделение, е допустимо. Същото е образувано по жалба, подадена в нормативно установения 14 -дневен срок за оспорване (отказът на административният орган да предостави исканата информация е съобщен на жалбоподателя на 05.06.2009 г., а жалбата е подадена на 10.06.2009 г.), против акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Възражението, че жалбата не следва да се разглежда от съда, тъй като по направеното искане за достъп до същата обществена информация, от същия заявител вече има постановен отказ на органа, който е оспорен пред съда и жалбата е отхвърлена с влязло в сила решение по адм. дело № 6189/2005 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е неоснователно. Законът за достъп до обществена информация има за цел да гарантира осъществяването на прогласеното с чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България право на информация. За реализиране на това право в съответствие с въведените в чл. 6 принципи нормативният акт предвижда специален ред за достъп до информация, който изключва прилагането на общите процедурни правила. Изложеното, както и анализът на законовите норми налагат извода, че не съществува процесуална пречка искането за достъп до информация да бъде направено повторно, въпреки че предоставянето на исканите сведения вече е отказано от административния орган. Това заключение следва от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, която предвижда отказ да се предостави информация (но не отказ да се разгледа искането) в случаите, когато достъп до исканата обществена информация вече е разрешен на заявителя през предходните шест месеца. След като законът допуска повторно искане за вече получена информация, като единственото условие е информацията да е предоставена преди повече от шест месеца, на още по-голямо основание следва да се приеме, че няма пречка за повторно искане от страна на същия заявител, ако първоначалното не е удовлетворено. В разглеждания случай с цитираното в касационната жалба писмо изх. № 94 КК-0074/31.05.2005 г. управителят на Българската народна банка се произнася по предходно искане на заявителя Караиванов за достъп до обществена информация вх. № 94-КК-0074/19.05.2005 г., с предмет, почти напълно идентичен с този на заявлението от 29.05.2009 г., като отказва да удовлетвори искането. Поради това и с оглед изложеното по-горе следва да се направи извод, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на повторно подаденото заявление на Караиванов от 29.05.2009 г., а отказът на административния орган да предостави исканата информация подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Възражението, че оспореното пред съда писмо изх. № 94-КК-0074/29.05.2009 г., не представлява отказ на административния орган, а "отговор", с който заявителят е информиран за определени факти, т. е., че не е налице подлежащ на оспорване административен акт, също е неоснователно. След като е сезиран с искане за предоставяне на достъп до информация, органът е длъжен да се произнесе, като удовлетвори искането или откаже да предостави достъп. След като с посоченото писмо исканата информация не е предоставена, следва да се приеме, че е налице отказ на сезирания орган да изпълни искането, чиято законосъобразност ще се прецени с оглед изложените причини и съображения. В подкрепа на този извод и е обстоятелството, че за отказ, но мълчалив, се счита и непроизнасянето на административния орган в сроковете, посочени в закона. Касационният довод за противоречие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон също е неоснователен. Решението на Върховния административен съд, пето отделение е постановено в съответствие с нормативните изисквания. Правилно съдът приема, че оспореното писмо изх. № 94 КК-0074/29.05.2009 г. на управителя на Българската народна банка представлява отказ на органа да удовлетвори направеното пред него искане за достъп до обществена информация, тъй като не съдържа исканата от заявителя информация. Правилен е и изводът, че административният акт е постановен в нарушение на изискването за форма, както и при отсъствие на материалноправните основания за това. В нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ писмото не съдържа правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Не са изпълнени и условията на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Цитираният текст регламентира изрично основанията за отказ и дава право на органа да постанови такъв когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2 (като в тези случаи следва да се предостави частичен достъп до данните, до които достъпът не е ограничен съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ); достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; както и когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В случая отказът на управителя на банката да удовлетвори направеното искане за достъп до информация не се основава на нито една от изброените хипотези, поради което правилно тричленният състав приема, че същият постановен без да се налице материалноправните предпоставки за това. С оглед изложеното законосъобразен е и крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на отказа на управителя на Българската народна банка да предостави достъп до поисканата в заявлението на Караиванов от 13.05.2009 г. информация и за изпращане на преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебния акт указания. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено след преценка на всички събрани по делото доказателства, като са взети предвид и доводите на страните. Изводът на съда за допустимост на жалбата е направен след преценка на представените доказателства за влязъл в сила изричен отказ на същия орган да се произнесе по искане на същия заявител за предоставяне на аналогична информация и съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, а заключението за противоречие на отказа на органа с материалния закон е аргументирано с липсата на доказателства за наличие на изброените в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ основания. Поради всичко изложено Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че решението на Върховния административен съд, пето отделение е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона и се обосновава от събраните доказателства. След като не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав