Решение № 15763 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2011 г.

Решение № 15763 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Служба по геодезия, картография и кадастър - Стара Загора, представлявана от адв. Димитрова, против решение № 97/29.04.11 г. по адм. д. № 584/10 г. по описа на Административен съд - Стара Загора с молба за отмяната му като неправилно. Същата страна е подала и частна жалба против определение с дата 7.07.11 г., с което в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 АПК искането за изменение на решението в частта му относно присъдените разноски е оставено без уважение. Ответникът "Неса" ООД - Севлиево в писмен отговор по касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. С писмено възражение оспорва и частната жалба, като поддържа доводи за правилност на обжалваното с нея определение. Ответникът "Лъки 9" ООД не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд намира касационната и частната жалби процесуално допустими- подадени са от страна, за която съдебните актове са неблагоприятни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество жалбите се явяват неоснователни по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на "Неса" ООД в първата инстанция е Заповед № КД-14-24-193/1.11.10 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Стара Загора, с която на основание чл. 51, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) вр. с чл. 57, т. 6 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е одобрено изменение на КК и КР, изразяващо се в заличаване на обекти по схемата на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68850.515.123.2.3, собственост на "Лъки 9" ООД и 68850.515.123.2.6, собственост на "Неса" ООД и нанасяне схеми на нови самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68850.515.123.1.128, 68850.515.123.1.129, 68850.515.123.2.7 и 68850.515.123.2.8. С мотиви за незаконосъобразност с обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е отменил административния акт изцяло. При проверката по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че в частта относно произнасянето по законосъобразността на заповедта в частта й за заличаване на обект с идентификатор 68850.515. 123.2.3, собственост на "Лъки 9 " ООД и нанасяне на схеми на нови самостоятелни обекти на негово място решението е недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Този извод се налага от обстоятелствената част на жалбата на "Неса" ООД, по повод която е образувано съдебноадминистративното производство, съдържаща доводи за незаконосъобразност на заповедта единствено досежно одобрените изменения за идентификатор 68850.515.123.2.6- склад в сграда № 2, разположена в имот с идентификатор 68850.515.123. Поради липсата на оспорване на одобрените за идентификатор 68850.515.123.2.3 изменения, отменяйки заповедта изцяло, съдът се е произнесъл свръхпетитум и в тази му част решението като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено. В останалата част решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Установено по делото е, че одобреното с процесната заповед изменение - заличаване на самостоятелен обект 68850.515.123.2.6 - склад и нанасяне на схеми на нови самостоятелни обекти: нов самостоятелен обект с идентификатор 68850.515.123.1.128 на две нива, първото отделено от идентификатор 68850.515.123.2.3, а второ ниво отделено от идентификатор 68850.515.123.2.6 и нов обект с идентификатор 68850.515.123.2.8 - склад, представляващ част от самостоятелен обект с идентификатор 68850.515.123.2.6 - склад, е извършено по заявление на "Лъки 9" ООД и приложени към него инвестиционни проекти и разрешение за преустройство на самостоятелни обекти в сграда. Съгласно чл. 57, т. 6 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри такива изменения се отразяват при изградени, надстроени и пристроени сгради, премахнати сгради, както и в хипотезата на настоящия казус - при преустроени сгради или самостоятелни обекти в тях, чието преустройство е осъществено и в резултат на същото са налице нововъзникнали самостоятелни обекти. Този извод се извежда не само от съдържанието на цитираната разпоредба, а и от тълкуването й във връзка с разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 4 и т. 6 от Наредбата, съгласно които копие от одобрения инвестиционен проект се представя при доброволна или съдебна делба по чл. 202 и 203 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като в общия случай на преустройство - схема за нововъзникналите самостоятелни обекти. По тези съображения в тази му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определението от 7.07.11 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК е неоснователна. С това определение първоинстанционният съд е отказал да измени постановеното по делото решение в частта на присъдените в полза на оспорващия разноски. Изложените мотиви относно правната сложност на делото се възприемат изцяло, като следва да се има предвид, че адвокатското възнаграждение се определя от страните по договора за адвокатска помощ и съдействие при определен с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум като уговореното в конкретния случай възнаграждение не надхвърля обичайния размер. При изложените мотиви претенцията на ответника "Неса" ООД за присъждане на разноски за тази инстанция като своевременно заявена с писмения отговор по касационната жалби и възражението по частната такава и доказана до размера от 720 лв. с договора за правна защита и съдействие от 9.06.11 г. и фактура № 0000000098/9.06.11 г. следва да бъде уважена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,