Решение № 8491 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13101/2020 г.

Община Стара Загора е подала касационна жалба срещу решение 379/24.09.2020 г. по адм. дело 544/2018 г. по описа на Административния съд Стара Загора в частта, в която е осъдена да заплати на И. Иванов сумата 3 224, 65 лева, включваща обезщетение от 3104,76 лева за имуществени вреди, причинени от обявената за нищожна заповед 10-00-654/04.05.2018 г. на кмета на Община Стара Загора, и изтеклата лихва за забава върху главницата, считано от 4.05.2018 г. до 1.10.2018 г., в размер на 119, 89 лева, както и разноски в размер на 1047, 56 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. Иванов е поискал отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. Иванов, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Община Стара Загора е предявен иск за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от изпълнението на заповед 10-00-654/04.05.2018 г. на кмета на Община Стара Загора, обявена за нищожна от съда. В съдебно заседание от 15.09.2020 г. искът за заплащане на обезщетение е бил увеличен от 2000 лева на 3684,80 лева главница и е предявен нов иск за заплащане на изтеклата върху главницата лихва, възлизаща на 142,29 лева. Административният съд установил, че със заповед 10-00-654/04.05.2018 г. кметът на Община Стара Загора разпоредил на И. Иванов да премахне незабавно монтирано от него устройство, наречено "електропастир", предназначено за опазване на пасящ едър добитък, с поставянето на което неправомерно заградил имоти публична общинска собственост, с начин на трайно ползване - пасище мера, находящи се в землището на [населено място], община Стара Загора. Недвижимите имоти били стопанисвани от И. съгласно договори за наем 1757/25.07.2016 г. и 1097/18.05.2015 г., сключени с Община Стара Загора за срок от пет години. На 4.05.2018 г. служители на Община Стара Загора предприели действия по премахването на устройството. . С решение 423/08.01.2019 г. по адм. дело 281/2018 г. по описа на Административния съд Стара Загора, влязло в сила на 18.10.2019 г., заповед 10-00-654/04.05.2018 г. на кмета на община Стара Загора била обявена за нищожна Според заключението на назначената по делото комплексна-технико-икономическа експертиза, стойността на съставните елементи на устройството възлизала на 3 684,80 лева, от които 580 лева за труд. Изтеклата върху главницата лихва, считано от премахването на "електропастира" на 4.05.2018 г. до датата на исковата молба - 1.10.2018 г ., се изчислявала на 142, 29 лева. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че по делото са доказани предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на Община Стара Загора незаконосъобразен административен акт, в пряка и непосредствена причинна връзка, с който ищецът понесъл имуществени вреди. Имуществените вреди се установявали от заключението на допуснатата комплексна експертиза, което не било оспорено от ответника. Според заключението, оградената от ищеца площ с монтирането на устройството "електропастир" представлявала четири окрупнени парцела. Самото устройство се състояло от електризатор, соларен панел, акумулатор, контролер за зареждане на акумулатора, амперметър, заземителна и мълнезащитна инсталация, проводници за ограждане на пасбището-ел. врати, изолатори, дръжки, пружини, високоволтов кабел и конектори за ел. връзки. Ограждането било извършено с 384 акациеви кола, от които на И. Иванов били върнати 186 броя. Липсващите 198 броя колове били на стойност 297 лева. Тъй като кабелите и проводниците, с обща дължина 48 00 метра, съставляващи част от устройството, били нарязани при демонтажа, те не можели да се ползват. Не можели да се ползват по предназначение и изолаторите, пружините вратите и другите съставни части на съоръжението. По данни от представените от ищеца фактури, стойността на закупените съставни елементи на съоръжението възлизала на 2135,76 лева. Общата стойност на разходите възлизала на 3684,80 лева, от които 580, 04 лева за труд. В отговор на възражението на ответника, че на ищеца са били върнати демонтираните материали, съдът посочил, че дължината на кабелите не можела да се установи от съставените от служители на Община Стара Загора протоколи, които били непълни. С аналогични мотиви административния съд отговорил на възражението на ответника, че ограждащите пасбището дървени колове били върнати на ищеца. От доказателствата не се установявало ищецът да е получил обратно и закупените от него изолатори, поради което стойността също им подлежала на възстановяване. С тези мотиви съдът уважил предявения иск за главницата в размер на 3 104,76 лева заедно със законната лихва от издаването на заповедта до датата на исковата молба в размер на 119,89 лева и направените разноски в размер на 1 047, 56 лева. Административният съд отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 3 684, 80 лева, като приел, че ищецът не е направил разходи за труд монтирането на устройството, тъй като това било извършено от наети от него за отглеждането на животните лица. В подадената от Община Стара Загора касационна жалба се правят оплаквания, че съдът основал решението си на погрешни доказателствени изводи. Административният съд игнорирал факта, че по делото не е била установена действителната дължина на премахнатите кабели. Такива данни не можели да се извлекат от представените от ищеца фактури, както и от заключението на техническата експертиза, което ползвало информация от фактурите. Същият погрешен извод съдът направил и относно другите съставни елементи на устройството. Не било взето предвид, че стойността на липсващата дървесина не може да се счита за доказана, при положение, че ищецът не представил фактури, превозни билети и други документи, съставени при закупуването й. Броят и стойността на закупените изолатори не можели да се установяват с експертно заключение. В нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приел, че ответникът следва да докаже дали демонтираните части са върнати на ищеца и дали са годни за повторна употреба. Оспорва се преценката на първоинстанционния съд, че не може да се направи неблагоприятен за ищеца доказателствен извод, поради това, че не е представил легитимиращите го като собственик на устройството документи към момента на демонтирането му, както и изтъкнатото от съда обстоятелство, че ответникът не е оспорил експертното заключение. Поддържа се, че щом не е доказан обективният размер на понесените от ищеца имуществени вреди, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е установил фактите по делото въз основа на всички събрани по делото доказателства. За определяне на размера на претендираните от ищеца имуществени вреди са били приети писмени доказателства и е изслушано заключение на комплексна експертиза. Вещите лица са дали ясни отговори на поставените им въпроси, обосновавайки заключението си с конкретни данни, възприети от счетоводството на ищеца и от предоставените фактури за закупуване на части, а количеството на ползвания дървен материал за ограждане на пасбището е изчислено на базата на оградената площ. Дадени са обяснения защо някои от частите на изграденото устройство не могат да се ползват повторно. Във връзка със становището на жалбоподателя, че искът не следвало да бъде уважен, поради това, че не е установен размерът на имуществените вреди, следва да се отбележи, че иск, който е доказан по основание, не може да се отхвърли по съображения, че не е установен неговия размер. В случаи като разглеждания приложение намира правилото на чл.162 ГПК - когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Не се оправдава и оплакването, че съдът е направил преценка в нарушение на правилото за разпределението на доказателствената тежест. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът е провел главно и пълно доказване, в резултат на което са установени видът и размерът на понесените от него имуществени вреди. Ответникът, който възразява, че възприетият от съда размер на вредите не е действителният, е следвало да представи доказателства, оборващи заключението на вещите лица и записванията в представените фактури. Съставените при демонтирането на устройството от длъжностни лица на Община Стара Загора приемо-предавателен протокол от 5.07.2018 г. и протокол за отговорно пазене от 4.05.2018 г. не биха могли да подпомогнат защитата на ответника, тъй като в тях липсва пълно и подробно описание на частите на съоръжението. При положение, че тази страна не е доказала факти, които подкрепят изложената от нея теза, няма основание да се направи друг извод по съществото на спора. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Претендираното от ответника възнаграждение е 600 лева, но то не следва да се присъжда в този размер при положение, че в договора за правна помощ и съдействие от 29.11.2020 г., сключен между И. Иванов и адвокат П. Желязков, е записана сумата 300 лева. От страна на ответника са представени копие от фактура и преводно нареждане на Банка "ДСК" от 28.04.2021 г., от които е видно, че И. Иванов е превел на адвокат П. Желязков възнаграждение в размер на 600 лева за процесуално представителство по делото, но тъй като договорената между тях сума е 300 лева, разноските следва да се присъдят в този размер. Допълнително платената сума от 300 лева е част от отношения между адвоката и неговия повереник извън сключения между тях договор. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд