Решение № 6450 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3769/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Русе (ТП на НОИ - Русе) чрез гл. юрк. Митова, срещу Решение № 456/10.02.2026 г., постановено по адм. д. № 767/2024 г. на Административен съд – Благоевград (АС-Благоевград), с което е отменено издаденото от касатора Решение № 1040-17-14/19.03.2024 г. и потвърденото с него разпореждане 5104-17-15/07.02.2024 год., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе, преписката е изпратена на ТП на НОИ – Русе съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 55, ал.1 и ал.2 КСО. Иска отмяна на първоинстанционното решение, постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу административния акт. Претендира разноски за двете съдебни производства. Ответната страна – Л. М. В. (в качеството на наследник на М. Л. В.), чрез адв. Юрукова, оспорва касационната жалба в писмен отговор и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АС-Благоевград е Решение № 1040-17-14/19.03.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане 5104-17-15/07.02.2024 год., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе. От фактическа страна съдът е установил, че пострадалият М. Л. В. е чистач/хигиенист в „Клийнинг Къмпани” ЕООД съгласно трудов договор № 483/13.10.2023 г. Извършвал е дейности, свързани с обща работа - почистване на общи помещения в бензиностанции в Австрия. На 27.10.2023 г. около 13.00 часа е извозен от М. К. - служител на фирмата, до спирка на град Санкт Пьолтен, от където е трябвало да бъде взет от автобус на български превозвач „Карат”. Лицето е хоспитализирано на 27.10.2023 г. в 19.56 часа в Университетска болница „Санкт Пьолтен” с диагноза [заличен текст]. Въпреки взетите мерки лицето умира на 11.11.2023 г. в 15.30 часа с причина [заличен текст].Твърди се, че е освободен със заповед от 26.10.2023 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 27.10.2023 г. Причините за освобождаването са несправяне със служебните задължения, както и системно видимо нетрезво състояние, посочени в писмо 08.01.2024 г. по ел. поща от Д. М. - служител в „Клийнинг Къмпани” ЕООД. Подадено е уведомление за прекратяване на трудовия договор № 303902301794890/30.10.2023 г. Декларацията за трудова злополука е подадена от Л. М. В. - наследник на М. Л. В. и заведена в ТП на НОИ-Русе с вх. № 5101-17- 1/08.01.2024 г. В нея са описани обстоятелствата, при които е настъпила злополуката – „изоставен в лошо здравословно състояние на 27.10.2023 г. на пейка на автогара в града”. Въз основа на резултатите от извършено разследване на злополуката е издадено Разпореждане № 5104-17-15/07.02.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Русе, с което декларираната злополука от Л. М. В., наследник на пострадалия М. Л. В., станала при осигурителя „Клинийнг Къмпани“ ЕООД на 27.10.2024 г., не е приета за трудова. В мотивите си административният орган сочи, че по време на увреждането лицето не е било в трудови правоотношения с работодателя. Решаващият орган е потвърдил цитираното разпореждане с мотиви, че не е осъществен сложният фактически състав на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО за квалифициране на злополуката като трудова. За да отмени решението на административния орган, първостепенният съд е заключил, че неправилно компетентният орган е приел, че не са налични всички изискуеми се законови предпоставки, за да се приеме станалата с М. Л. В. злополука за трудова. АС-Благоевград се е позовал на заключението по съдебно-почерковата експертиза (СПЕ), според което подписът, положен за „работодател“ върху Заповед от 26.10.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 483 от 13.10.2023 г. от управителя на „Клийнинг Къмпани“ ЕООД, от името на С. А. А., не е идентичен с подписите на лицето С. А. А., както и подписът за „служител“ не е на М. Л. В.. Първоинстанционният съд е акцентирал върху недоказване на факта на връчване на адресата й на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Според съда е налице нарушение на процесуалните правила от страна на административния орган, тъй като не е обсъдено при наличната медицинска документация характера и вида на злополуката, декларирана като трудова. Изложеното е обусловило извод, че не е изследвана изцяло хипотезата дали злополуката е станала през време и във връзка с извършваната трудова дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът правилно е определил предмета на спора, като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за делото, направил е свои фактически установявания, формирал е извод за незаконосъобразност на Решение № 1040-17-14/19.03.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане № 5104-17-15/07.02.2024 год., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова" следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат (неработоспособност или смърт); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. От описаните в закона кумулативно изискуеми предпоставки е видно, че в случая са налице само част от тях - увреждане на здравето на осигурено лице, настъпило внезапно и причинило неработоспособността на пострадалия и причинна връзка между увреждането и причинената неработоспособност. Спорно в случая е дали настъпилото увреждане е във време и по повод на извършваната работа. Необоснован е изводът на административния орган, който не се подкрепя от доказателствата по делото, че работникът не е пострадал по повод и във връзка с извършваната работа. Обосновано първостепенният съд е приел, че при постановяване на решението си директорът на ТП на НОИ Русе е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, като в противоречие с принципа за служебното начало по чл. 9 АПК не е събрал всички необходими за преценката му доказателства и не е изяснил релевантните факти и обстоятелства, свързани с декларираната, като трудова злополука. Проведено е успешно оспорване от страна на ответника по касация в производството по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК относно авторството на подписите за декларатор на декларация от 16.10.2023 г. от М. В., декларация от 15.10.2023 г. от М. В., декларация с посочен автор М. В., подадена по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и декларация с автор М. В. за дължимо обезщетение за неспазено предизвестие. В настоящия случай, от неоспореното и кредитирано, като компетентно изготвено и дало пълен отговор на поставените задачи, заключение на СПЕ, се установява, че подписите в графи за „работодател“ и „служител“ върху Заповед от 26.10.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 483 от 13.10.2023 г. не са на управителя (С. А. А.) на „Клийнинг Къмпани“ ЕООД и на служителя М. Л. В..Изложеното поставя под съмнение наличието на твърдяното прекратяване на трудовото правоотношение между М. В. и „Клийнинг Къмпани" ЕООД. Споделя се от настоящата касационна инстанция и приетото от АС-Благоевград, че издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не води автоматично до неговото прекратяване. Заповедта поражда своето правно действие от момента на връчването й на работника или служителя, който факт не е доказан по делото на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Следователно, липсата на задълбочено и всеобхватно разследване на релевантните за спора обстоятелства прави невъзможна проверката дали злополуката с М. В. действително е довела до настъпилата смърт, дали е осъществена при посочените в декларацията за трудова злополука обстоятелства и на посоченото място, на което е полагал труд за работодателя. Неясно остава обстоятелството дали злополуката е станало през време и във връзка с извършваната трудова дейност. На следващо място, не е обсъдено и дали към деня на злополуката пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, която сочи, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал, 1. Според чл. 10, ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, който факт в настоящия случай не е доказан. По изложените съображения, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспореното решение, АС – Благоевград е постановил правилен съдебен акт. Не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 евро съгласно представен списък за разноски и доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,