Решение № 15769 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16104/2009 г.

Решение № 15769 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16104/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Владислав Варненчик" при община Варна, срещу решение № 538 от 28.09.2009 г., постановено по адм. д. № 2419 по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Варна. С обжалваното решение е обявена нищожността на негова заповед № ПР 210 от 23.10.2006 г., с която е одобрена оценката на имот. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е обсъждал в мотивите си заповед № 2165 от 21.08.2003 г., с която кметът на община Варна е делегирал права на районните кметове да одобряват със заповед оценките на имотите по § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че от мотивите на решението не може да се установи защо съдът е възприел, че обжалваната заповед е нищожна. По изложените съображения в касационната жалба се моли, решението на съда да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд. От адвокат-пълномощника на Петър Петров, Венета Петрова и Гинка Нейкова е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържа становище за основателност на касационната жалба, като по изложените съображения в отговора се моли, решението да се отмени. Останалите страни - ответници и заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът неправилно е възприел заповедта на кмета на района за нищожна, защото заповедта за делегиране на права не е оттеглена, тъй като по делото не се съдържат такива данни. Намира освен това, че в оспорената заповед, издадена от кмета на района не се съдържа изрично позоваване на заповед № 2165 от 21.08.2003 г., но това не прави обжалваната заповед № 210 от 23.10.2006 г. на кмета на района нищожна, след като е приложена заповедта на кмета на общината за делегиране на права. Прокурорът счита, че решението, предмет на касационната жалба е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото е допуснато нарушение на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. В заключение предлага, решението да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и основателна, по следните съображения: Окръжният съд-Варна е бил сезиран с жалби срещу заповед № ПР-210 от 23. 10. 2006 г. на кмета на район "Вл. Варненчик", подписана от Хр. Маринова, с която въз основа на описаните в нея фактически и правни основания е определена оценката на имот пл. № 164 по кадастралния план на местността "Балъм дере", землище Владиславово, за площ от 1000 кв. м на стойност от 350 лв. Жалбите срещу заповедта са били подадени от различни групи лица, по които са били образувани три различни дела, съединени за разглеждане в едно производство по адм. д. № 2419/2006 г. Спорът по делото е бил за правилното определяне стойността на имота. За изясняването на спора съдът е назначил и приел три експертизи: единична, разширена тройна експертиза и допълнителна тройна експертиза. Без да обсъди събраните по делото писмени доказателства съдът се е занимал с въведеното твърдение за нищожност на обжалваната заповед, като се е мотивирал с представената такава № 2165 от 21.08.2003 г., издадена от кмета на община Варна. С тази заповед на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на общината е делегирал права на кметовете на районите на община Варна, да одобряват оценките на подобренията, извършени съгласно § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ, като в тази заповед изрично е записано, че при изготвянето на актовете, районните кметове трябва да отбелязват номера на неговата заповед. Тъй като в оспорената пред окръжния съд заповед не се е съдържало изрично позоваване на заповед № 2165 от 21.08.2003 г., съдът я е обявил за нищожна. Постановеното решение е неправилно. Съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. На първо място непосочването на номера на заповедта на кмета на общината, с която са делегирана права на кмета на района, издал заповедта, не я прави нищожна, след като е приложена и приета самата делегираща заповед. На следващо място съдът не е обсъдил приложената към кориците на присъединеното адм. д. № 2436/2006 г. заповед № 3334 от 27.12.2005 г. на кмета на община Варна, с която също са делегирани права на районните кметове. Вероятно тази заповед е представена от район "Вл. Варненчик", защото след нея е приложен плика, в който вероятно се е намирала, но тази заповед е останала незабелязана от съда. Следва да се посочи, че установената практика да се прикачват получени доказателства, без да се описват и приемат за разглеждане, неминуемо води до грешки при постановяване на съдебните актове. След като адм. д. № 2436/2006 г. е присъединено за разглеждане, то всичките доказателства, които се съдържат в него, различни от останалите съдържащи се и в другите дела, следва да бъдат приети и обсъдени. Съдът като не е приел и обсъдил изпратено по делото писмено доказателство, което има съществено значение за наведеният довод за нищожност на заповедта, е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. При новото разглеждане на спора, съдът ще следва да изиска и описаните в заповед № 3334 от 27.12.2005 г. на кмета на община Варна, негови две предходни заповед, които са изменени, включително и да изиска доказателства за това през периода на издадената заповед № 210 от 23.10.2006 г. кой е бил районен кмет на район "Вл. Варненчик", освен ако това обстоятелство не приеме, че е ноторно известно, за да прецени компетентността на органа, издал заповедта и направи извод за нейната валидност. На следващо място ако се приеме, че обжалваната заповед е нищожна, съдът в решението си следва постанови какво ще стане с подадените жалби и направеното искане за оценката на имота. Кметът на общината, респективно на района дължи произнасяне по искането за оценка. Решението не може да завършва само с диспозитив, с който се обявява нищожността на заповедта. Нито в мотивите, нито в диспозитива има произнасяне по този въпрос. Според чл. 172 АПК съдът или решава спора по същество или ако компетентността на административния орган е специална и съдът не може да замени волята му, трябва да върне делото като преписка на органа с указания по тълкуването и прилагането на закона. Извън изложеното, прави впечатление, че приетите експертизи съдържат пазарна оценка на имота. В тази връзка би могло да се посочи, че законосъобразността на административния акт се преценява с оглед на действащото законодателство, към момента на издаването на акта. Вероятно ще следва да се извърши внимателен анализ на § 31, ал. 2, т. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията на текста, действала към момента на издавеното на обжалваната заповед, в която има изрично препращане към отменен нормативен акт. По изложените съображения съдът е постановил решението си при допуснато нарушение на съществени процесуални правила, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение