Решение № 13093 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7649/2020 г.

Решение № 13093 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7649/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител П. Георгиева, срещу решение № 1076 от 18.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9183/2019 г. по описа на Административен съд София – град, с което по жалба на Н. Маноилов е отменено уведомително писмо изх. № 01 - 6500/4355 от 11.07.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г., в частта му с която е отказано финансово подпомагане по мярка 12/Натура 2000 в размер на 2373, 28 лв. Навеждат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът по касационната жалба – Н. Маноилов в писмен отговор, черз процесуален представител и в съдебно заседание лично, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция. Прокурор при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Маноилов от [населено място] срещу уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 01 - 6500/4355 от 11.07.2019 г. за извършено оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ по заявление за подпомагане с УИН: 22.12.0516/63485 за кампания 2016 г. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. От извършена проверка за законосъобразност административния съд е счел, че заявлението на кандидата е за кампания 2016 г. към която дата е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 5/2015 г. в редакцията преди изменението в сила от 28.02.2017 г. и доколкото към този момент за страните са налице валидно възникнали отношения, това се явява материалния закон, регулиращ административното правоотношение, възникнало между страните в производството. Прието е, че към датата на подаване на заявлението през 2016 г. са представени от кандидата всички изискуеми документи, обосноваващи извършване на плащане, извършена е проверка на място от компетентните органи за кампания 2016 г., както и съставен доклад за извършена проверка, за който кандидата е уведомен, като по време на извършване на тези действия е действала нормата на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 5/2015 г. в редакцията, обн. ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г. По тези съображения и предвид нормата на чл. 13 от АПК, съдът е стигнал до извода, че обжалваното уведомително писмо е издадено в нарушение на материалния закон и нарушение на принципа на последователност и предвидимост, изискващ административните органи да огласяват установената практика при упражняване на оперативната си самостоятелност. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Наведените доводи в касационната жалба, че решението е издадено в нарушение на чл. 141, ал. 1 от АПК и при неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. По делото е установено, че Н. Маноилов е подал заявление за подпомагане с вх. № 18193750/21.03.2016 г. по мярка 12 Натура/2000 зона БГ за 36 парцела с обща площ 50. 01 ха. За заявените по мярка 12 - Натура 2000 парцели е извършена проверка на място и съставен протокол от извършена проверка, с който е установено, че недопустими за подпомагане площи са установени за два по заявените по мярката площи за БЗС 67413 - 21 - 15 -1, заявен с площ от 0, 2 ха., установен като изцяло недопустим за подпомагане и БЗС 67413 - 45 - 6 -1, заявен с площ 1. 34 ха., от които 0, 14 ха установени като недопустими за подпомагане. От направената проверка на място са установени недопустими за подпомагане площи в размер на 0, 34 ха., които са възприети като наддекларирана площ и тази площ е изключена от оторизираната площ по мярката. По подаденото заявление е постановено и обжалваното уведомително писмо, с което от оторизираната площ са изключени площи в размер на 14, 28 ха. и наддекларираната площ е приета в размер на 0, 34 ха., като е оторизирана сума в размер на 5744, 91 лв. и неоторизираната сума е в размер на 2373, 28 лв. В разясненията към колона 10 от УП като мотиви за установените като наддекларирани и недопустими за подпомагане площи, административният орган е посочил, че площта е изчислена, съгласно чл. 2, § 1, т. 23, б. "б" от делегиран Регламент ( ЕС) № 640/2014 на Комисията, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ преди налагане на намаленията за неспазени базови изисквания, съгласно чл. 13, т. 3 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г., намаление поради неспазване на чл. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г., намаления за неспазване на забрани различни от посочените в чл. 7 от същата наредба, съгласно чл. 12, т. 2 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. В разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на марка 12 "Плащания Натура 2000 и Рамкова директива за водите" от ПРСР 2014 - 2010 г. е предвидено, че допустими за подпомагане по ал. 2 са земеделски парцели, които попадат изцяло във физически блок, пресичащ се със защитена зона от Натура 2000 с площ не по - малко от 100 кв. м. По отношение постановения отказ и установените за недопустими за подпомагане парцели, вещото лице по приетата СТЕ безспорно е установило, че процесните парцели, посочени извън границите на зоните Натура 2000, попадат изцяло във физически блокове, пресичащи се със защитена зона Натура 2000, с площ не по - малко от 100 кв. м., каквото е било изискването на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 5/2015 г. С изменението на Наредбата, обн. в ДВ, бр. 19/2017 г., в сила от 28.02.2017 г., нормата на чл. 1, ал. 4 е изменена, като е предвидено, че допустими за подпомагане по ал. 2 са земеделски площи, които попадат изцяло в защитена зона от Натура 2000. В конкретния случай всички елементи от фактическия състав за възникване правото на финансово подпомагане и допустимост на парцелите, са осъществени преди изменението на разпоредба на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. ДВ. бр. 19 от 2017 г. в сила от 28.02.2017 г., поради което при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията, съгласно действащата към този момент редакция - обн. ДВ, бр. 16/2015 г. Заявлението на кандидата е подадено на 21.03.2016 г., преди измененията на нормата, проверките са извършени през 2016 г. и е съставен доклад от извършената проверка през м. 11.2016 г., за който кандидата е уведомен, като по време на извършване на всички проверки е действала нормата на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 5/2015 г. преди изменението й в сила от 28.02.2017 г. Съществуването и съдържанието на правните последици /субективните права и/или правните задължения/ от фактите се уреждат от закона, действал по време на настъпването на тези факти. Само с него не и с минал или бъдещ закон, правните субекти са могли и са били длъжни да съобразяват своето поведение. Същевременно той е еднаквата мярка, която се изисква от равенството им пред закона по чл. 6, ал. 2 изр. 1 то Конституцията на РБ, за поведенията им към един и същ момент. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая не е придадена обратна сила на измененията на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 5/2015 г., в сила от 28.02.2017 г., поради което неправилно административният орган е приел, че новата редакция на нормата следва да бъде приложена за случаите, при които субективното право е възникнало и е упражнено преди влизане в сила на измененията. Наведените в жалбата касационни основания, че поради големия брой подадени заявления за подпомагане, уведомителното писмо е издадено по - късно, след изтичане на срока по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5/2015 г., а именно до 30.06.2017 г. и при действието на изменената разпоредба на чл. 1, ал. 4 от Наредбата, не може да обуслови извод за материално законосъобразност на оспорения административен акт. Този извод произтича от задължението на административният орган при упражняване на своята оперативна самостоятелност да съобразява принципите на законност, публичност и прозрачност, предвидени в АПК. Административният орган не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение с издаването на уведомителното писмо почти две години, след изтичане на срока по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5/2015 г. и три години след подаване на заявлението за 2016 г. с цел да бъде приложена изменената разпоредба на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 5/2015 г., в сила от 28.02.2017 г., която въвежда нови ограничителни условия за кандидатите по мярка Натура 2000, различни от тези за които е подал заявление ответника по касация. Като е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено при неправилно приложение на материалния закон и го е отменил, административният съд е постановил правилно съдебно решение при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 500 лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,