Решение № 119 от 17.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 164/2013 г.

Решение № 119 от 17.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 164/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура е протестирал по касационен ред решението на апелативния съд в същия град, изменящо присъдата на Русенския окръжен съд относно подсъдимия Г. Р. г. Присъдата - 36 от 26.IХ.2012 г. по нохд № 435/2012 г., е по обвинението, че Г. на 26 юни с. г. е държал малко повече от 14 грама от високорисковото наркотично вещество марихуана с 4 тегловни % на активно вещество в него и на стойност 85 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, за което е наказан с 2 години лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) с 4-годишен изпитателен срок, както и с 3 500 лева глоба (въпреки че Г. е бил обвинен в извършването на по-тежко наказуемо престъпление по ал. 1 на чл. 354а НК-че наркотикът е бил държан "с цел разпространение"; за такова държане подсъдимият бил оправдан). Второинстанционното (въззивно) решение - 284 от 4.ХII. 2012 г. по внохд № 291/2012 г., е издадено както след подаден пак протест, така и след жалба от името на подсъдимия, но е била уважена отчасти само жалбата: деянието е правно квалифицирано още по-леко - като маловажен случай на престъплението (по чл. 354а, ал. 5 НК), а наказанието е било сведено само до глоба 500 лева. Подаденият сега (касационен) протест също е в подкрепа на първоначалното обвинение, поради което е поискано и ново разглеждане на делото в апелативния съд за утежняване според това обвинение на положението на подсъдимия. В съдебното заседание на касационната инстанция присъствено участие е взел само прокурорът и той поддържа протеста, докато защитникът на подсъдимия е изготвил писмено възражение за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери протеста за основателен поради следното: Великотърновският апелативен съд е отишъл твърде далеч в снизхождението си към подсъдимия. Съдът преди всичко е дал доста неубедителен отговор на възраженията в протеста, че Г. е бил всъщност разпространител на марихуана - вместо да посочи защо именно 27-те пакетчета с наркотика са били предназначени за лична употреба, в мотивите към въззивното решение се говори повече за намерената още в дома на подсъдимия електронна везна (която или не е била ползвана за тези пакетчета, или по някаква причина е ползвана неточно-грамажът им е най-различен), както и за колебанията в показанията на свидетеля П., смятан от обвинението за един от клиентите на г. На следващо място, когато е обосновавал "маловажността на случая" (по чл. 354а, ал. 5 НК), ВтАС изобщо не е зачел диференциацията на смекчаващите обстоятелства, каквато е необходимо да се прави между едните, които са от значение само за възникването и съществуването на наказателната отговорност (чл. 93, т. 9 НК), и другите - от значение само за нейната индивидуализация (чл. 56 НК; вж. повече в р. 188/91-I, Сб., с. 22) - това смесване се отнася най-вече до влошеното здравословно състояние на Г. поради гръбначното му изкривяване, за което е прието, че е облекчавано с наркотика. Съдът, накрая, очевидно е надценил връзката между здравето на подсъдимия и употребата на марихуана от негова страна, и то за сметка на утежненото му "съдебно минало". Двете му предходни осъждания за престъпления по чл. 354а НК (при това второто-в изпитателния срок на първото) са обсъдени по начин, като че ли в НК изобщо не е извършвана промяната през 2004 г. (ДВ, бр. 26 от с. г.), когато е била отменена ненаказуемостта по ал. 3 на цитираната разпоредба ("Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството [им...]е в размери, сочещи, че то е предназначено за "еднократна употреба"). Законодателната промяна е с ясна общопревантивна насоченост към всеки, който по своя преценка би сметнал за допустимо да нарушава забраната за употреба на наркотици. Впечатлението за неоправдано снизхождение, което ВтАС оставя в мотивите си, е подсилено от не съвсем коректното позоваване на две решения на ВКС (253/09-I и 362/11-III, необнародв. в Бюл. на ВКС, достъпни в ПИС "АПИС"), и още повече на фона на приложеното друго-р. 953/06-III, пряко отнасящо се до второто осъждане на подсъдимия. И трите решения са основани на прогноза за възможно поправяне, но по р. 253 и 362 тя е била направена при първо осъждане за наркотици, докато по р. 953-при второ, при това след като сам деецът я опровергал. Изложеното дотук в подкрепа на протеста е достатъчно да бъде уважен, въпреки неговите слабости (между които за отбелязване е смесването, което прокурорът е допуснал между "маловажност" и "малозначителност" на случая-отбелязано и от страна на подсъдимия). Делото подлежи на връщане за ново разглеждане за утежняване на наказателната отговорност, при всички случаи - поради явната несправедливост на наложеното наказание, но също така и след отстраняване на съществените нарушения при мотивирането на въззивното решение и на процесуалните последици от нарушаването на чл. 93, т. 9 и чл. 56 НК. Ето защо и с оглед на чл. 354, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, ВКС-I наказателно отделение