Решение № 4873 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2012 г.

Решение № 4873 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Смартс" ООД против решение № 562/7.02.2012 г. по адм. д. № 8670/2011 г. от Административния съд София - град. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения за неправилността на решението са развити в касационната жалба и писмената защита представена в касационното производство. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ", София чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Пред административния съд е обжалван ревизионен акт (РА) № 2001008322 от 11.04.2011 г., издаден от инспектор при ТД - София, в частта, потвърдена с решение № 1493/31.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, а именно относно определените задължения за данък добавена стойност общо в размер на 39 267,28 лева и лихви за забава върху тази сума в размер на 5388,27 лева във връзка с отказа на данъчен кредит по фактурите от "Алтекс - 91" ЕООД, "Етерна Медиа" ЕООД, "Ивест - ВГ" ЕООД, "Империал 08" ЕООД, "Интернационал Стройко" ЕООД, "Мед ком" ЕООД, "Нисо" ЕООД и "Реа студио" ЕООД. Правото на данъчен кредит по фактурите от посочените доставчици е отказано от приходния орган на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС след като е формиран извод, че по тези фактури не са осъществени реални доставки. Съдът е преценил като недоказана, а от там и като неоснователна жалбата срещу РА в обжалваната му част. Преценен е като неоснователен доводът на жалбоподателя за извършени нарушения от приходния орган на административнопроизводствените правила при извършваните посещения на адресите на доставчиците. Съдът е приел, че не е оборена материалната доказателствена сила на протоколите за извършените насрещни проверки. Посочил е, че както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното обжалване на РА, доставчикът - "Атлас 92 " ООД не е намерен на адреса му за кореспонденция. Съдът е отбелязал, че вещото лице, натоварено с изготвяне на съдебно-икономическата експертиза не е открило лица за контакти на адреса на този доставчик, в резултат на което не е успяло да провери счетоводството му, както и обезпечеността му за изпълнение на доставката. Със същите съображения съдът е преценил като неоснователна жалбата срещу отказа на данъчен кредит по фактурите от "Етерна Медиа" ЕООД. По отношение на договора за реклама между жалбоподателя и това дружество и протоколите за приемане на извършената работа, представени едва в хода на съдебното обжалване, съдът не им е дал вяра, с мотива, че са частни документи и са създадени за целите на обжалването. Посочил е също така, че от събраните документи не става ясно в какво се изразява медийната консултация, както и липсата на доказателства за това къде и как е осъществена. По отношение на доставчиците - "Ивест ВГ" ЕООД, "Империал 08" ЕООД, "Интернационал строй-Ко" ЕООД, "Мед ком" ЕООД и "Нисо" ЕООД съдът е констатирал неоткриването им на адресите за кореспонденция, непредставянето от страна на тези доставчици на доказателства за наличието на кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на доставките. За всички тези доставчици, както и за предходните, съдът е формирал извод, че единствено обстоятелството, че фактурите са осчетоводени и данъкът по тях е начислен не доказва реалното извършване на доставките. По отношение на доставчика "Реа студио" ЕООД, съдът е обосновал изводите си със констатациите на вещото лице в изготвената експертиза, а именно, че доставчикът не разполага с обезпеченост за извършване на доставките, тъй като подадените уведомления до НОИ са от предходни години, няма наличен персонал, не са начислявани заплати и заплащани суми по граждански договори, доказателства, свързани с предходни доставчици. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява като правилно решението на първоинстанционния съд. Фактурата, издадена от "Етерна медиа" не конкретизира съдържанието на медийната консултация. Липсата на необходимата конкретизация е пречка да се прецени, какво точно е изпълнено от доставчика и да се провери съществуването му в обективната действителност. Основателно съдът не е дал вяра на договора, представен в хода на съдебното обжалване. Този договор не е представен в хода на ревизията, а така също не е представен от доставчика при поискването му от вещото лице, натоварено с изпълнението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От събраните доказателства в хода на съдебното обжалване се установява наличие на персонал при доставчика, но при липсата на информация за конкретното съдържание на фактурираната услуга, не е възможна преценката, наличният персонал има ли капацитет за изпълнението й. По отношение на доставчиците - от "Алтекс - 91" ЕООД, "Ивест - ВГ" ЕООД, "Империал 08" ЕООД, "Интернационал строй-ко" ЕООД, "Мед ком" ЕООД, "Нисо" ЕООД съдът основателно е приел, че не е доказан капацитета им за изпълнение на фактурираните доставки. Нито в хода на ревизията, нито впоследствие при административното и съдебното обжалване, жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за обезпечеността на тези фирми от гледна точка на материали, техника и персонал за изпълнението на доставките. Вещото лице, назначено за изпълнение на съдебно-икономическата експертиза не е открило доставчиците на адресите им. Правилно е отхвърлена жалбата срещу РА и в частта относно отказа на данъчен кредит по фактурите от "Реа Студио" ЕООД. От съдебно-икономическата експертиза е установено, че доставчикът, към момента на процесните фактури не е имал назначен персонал. Вещото лице е установило по счетоводни данни (от инвентарната книга) наличието на компютри и конфигурации към тях, но поради невъзможността за осъществяване на връзка с доставчика, наличието не е установено обективно. От друга страна, в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че със заприходената техника е възможно изпълнението на доставките, каквито доказателства по делото не са събрани. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения от приходните органи в хода на извършваните насрещни проверки на доставчиците. На първо място, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че нарушения не са допуснати. От друга страна, налице е константна практика на ВАС, че само допуснатите нарушения на административно производствените правила от приходните органи, не е достатъчно, за да се отмени РА. Ревизираният субект в хода на обжалване на РА има възможност да защити правата си и да ангажира доказателства за релевантните факти относно правото му на данъчен кредит по спорните фактури, което в конкретния случай жалбоподателят не е направил. Неоснователно е позоваването от касатора на приложеното решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Жалбоподателят не представи доказателства за обективното съществуване на рекламните материали и на резултатите от предоставената медийна услуга. По изложените съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,