Решение № 7485 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2018 г.

Решение № 7485 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Т. Теофилов - полицейски инспектор при отдел "Пътна полиция"-СДВР против Решение № 849 от 13.02.2018 г. на Административен съд София – град по адм. д. № 794 по описа за 2018 г., с което по жалба на Л. Кюркчиев от [населено място] е отменена Заповед за задържане на лице № 227 зз-3914/20.12.17 г на Полицейски орган при отдел "Пътна полиция"-СДВР, издадена на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. В касационната жалба се твърди, че съдебното решене е недопустимо, евентуално – неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че в заповедта за налагане на оспорената принудителна административна мярка липсва посочено правно основание. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ПАМ, евентуално - намаляване на присъдения адвокатски хонорар до минимален размер. Ответникът Л. Кюркчиев от [населено място] оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- неоснователна, поради следното: За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че той е издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма, но в него, макар да са изложени фактически основания, не е посочено правно основание за издаването на акта. Обосновано съдът е приел, че посочването на разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗМВР, без конкретна точка от нея е равно на липса на посочено правно основание. Отделно от това, никакви доказателства в административната преписка и пред съда не са представени, подкрепящи посоченото от издателя на акта фактическо основание – "управлява МПС след употреба на наркотични вещества". Законсъобразно съдът е приел, че изложените обстоятелства са самостоятелни основания за отмяна на оспорената заповед. Решението е правилно и в частта на разноските, защото при липса на възражение за прекомерност на претендираните разноски в първата инстанция, съдът правилно е присъдил поискания размер. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение