Решение № 8706 от 18.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТИ. А., гр. Пловдив срещу Решение 2119/23.11.2020 г., постановено по адм. дело 687/2020 г. по описа на Административния съд Пловдив /АдмС Пловдив/. С решението си съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против Решение 268 от 17.12.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително 02470014 от 03.04.2013 г. за ползване на повърхностен воден обект за плаващо съоръжение в язовир Въча - несамоходна плаваща база Б-159 Бад Къмпани. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че съдът не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, поради което е формирал неверни правни изводи. В хода на процеса е извършено прехвърляне на търговско предприятие с договор от 05.04.2024 г., поради което с Определение от 23.01.2025 г. настоящата инстанция е конституирала като страна в процеса фирма Браво Строй 2019 ЕООД с ЕИК 205918459. Дружеството поддържа първоначално подадената касационна жалба и моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът Министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител, чрез представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и счита съдебното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано по жалба на ЕТИ. А. срещу Решение 268 от 17.12.2019 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително 02470014 от 03.04.2013 г. за ползване на повърхностен воден обект за плаващо съоръжение в язовир Въча - несамоходна плаваща база Б-159 Бад Къмпани. Административният съд е установил, че на дружеството е издадено разрешително за ползване на воден обект 02470014 от 03.04.2013 г. на министъра на околната среда и водите. Срокът на разрешителното е до 31.12.2015 г. Със заявление от 29.06.2015 г. дружеството е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното. С решение 194 от 21.10.2015 г. на Министъра на околната среда и водите производството по издаване на ново решение е спряно до приемане на нов актуализиран ПУРБ за Източнобеломорски район. В последствие, с решение 1106 от 29.12.2016 г. на МС е приет Планът за управление на речните басейни /ПУРБ/ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 и националната програма за изпълнението му. С оспореното Решение 268 от 17.12.2019 г., Министърът на околната среда и водите е приключил образуваното по заявлението от 29.06.2015 г. на ЕТИ. А. производство и е отказал продължаване на срока на действие на разрешително 02470014 от 03.04.2013 г., тъй като в ПУРБ 2016-2021г. язовир Въча е определен като самостоятелно силно модифицирано повърхностно водно тяло, с умерен екологичен потенциал и в добро химично състояние, включено в регистъра на зоните за защита на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Съдът е възприел описаното в оспореното решение, че плаващите бази представляват потенциален източник на замърсяване на водите и че дейността им е несъвместима с ползването на язовира за питейно-битово водоснабдяване, а потенциалната опасност не подлежи на доказване, тъй като това е едно предположение, базирано на обективни и безспорно установени факти - ползването на несамоходна плаваща база Б-159 Бад Къмпани за отдих и воден спорт, с достъп на много хора и генериране на голямо количество отпадъци и отпадни води. Решението е неправилно, поради новонастъпили обстоятелства, които съдът не е могъл да обсъди, но касационната инстанция трябва да вземе предвид. Съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 1, т. 2 от ЗВ правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност, следва да бъде приоритет на държавната политика и на политиката, осъществяваната от органите на местно самоуправление. В тази връзка е и регламентираната в чл. 50, ал. 4 от ЗВ приоритетност при разпределянето на водните ресурси в процеса на управление на водите, осъществяван на национално ниво от министъра на околната среда и водите, съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗВ. С оглед на това, когато тези води може да се ползват за питейно-битово водоснабдяване всички усилия следва да бъдат насочени към опазването им от реални или потенциални заплахи. В този смисъл, правилно АдмС-Пловдив на фона на допуснатото по закон предварително изпълнение на ПУРБ 2016-2021 е отхвърлил жалбата на дружеството. С Решение 9132 от 23.07.2024г. по адм.д. 2397/2022г. по описа на ВАС обаче, петчленен състав е отменил по жалба на няколко дружества, включително настоящия касатор ПУРБ 2016-2021г., в частта му за предвидените мерки по отношение на водно тяло Въча. С това, основната част от мотивите на обжалвания отказ за продължаване на разрешителното за водоползване, свързани с наличието на специални мерки по отношение на опазването на водата и послужили за материално правно основание за издаването на акта са отпаднали. Това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда, доколкото влияе върху цялостната преценка за законосъобразност на административното производство В допълнение, до даване на ход на устните състезания с Решение 920 от 31.12.2024 г. на МС е приет актуализиран План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление за периода 2022 - 2027 г. и национална програма за изпълнението му. В него мерките са идентични на тези по отменения, като е направена забележка, какво трябва да се отчита при прилагането им, съгласно указанията на ВАС, дадени в цитираното по-горе решение. Обект Водоснабдяване на град Пловдив от каскада Доспат-Въча е включен в средносрочна инвестиционна програма на приетия от Асоциация по ВиК Пловдив Генерален регионален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на ВиК ЕООД - град Пловдив. Този план е основен стратегически документ за планиране развитието на ВиК инфраструктурата на територията на област Пловдив, с програмен хоризонт за реализация и въвеждане на обекта в експлоатация 2020-2027 г. Настоящата инстанция намира, че с отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с Решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е редно да бъде отменен и издаденият отказ, като преписката се върне за ново разглеждане и се преценят заложените в новия ПУРБ 2016-2022г. мерки за поддържане на чистотата на водата. Видно от мотивите на оспорения пред АдмС-Пловдив административен акт, издателят се позовава основно на ПУРБ-ИБР 2016-2021г. Нормите на чл.149, ал.1 и чл.149,а, ал.1 от ЗВ са общи, препращат към плановете за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и анализи на състоянието на водните обекти, като предвид отмяната на ПУРБ-ИБР и приемането на нов следва да бъдат съобразени при новото положение и разглеждане на искането. В допълнение следва да се посочи и че според чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ, органът по чл.52 от същия закон продължава действието на разрешителното, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, но в конкретния случай липсват изложени фактически основания в този смисъл. Нормата на чл.49 от ЗВ е била посочена бланкетно, а в чл.2, т.2 от същата са изброени четири хипотези, при които в резултат на водовземане или ползване се създава опасност и се нарушават обществени интереси. В случая трябва да се добави конкретика за несъответствие на дейността с нормативната забрана - нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект (физиологичен, биологичен или химичен), е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност точно се счита за нежелана, рискова и има потенциал за бъдещо неблагоприятно въздействие, поради което е несъвместима с новото предназначение на водата в язовир Въча. Потенциалната опасност за замърсяване на водите също подлежи на доказване, а не се основава само на обективни обстоятелства, каквито в случая са свързани с ползването на несамоходната плаваща база, разположена в акваторията на язовира. В оспорено решение на Министъра на околната среда и водите не са изложени доводи и/или констатации във връзка с чл.49, ал.1,т.3 и т.4 ЗВ, липсват и такива доказателства по административната преписка. Липсва обоснован анализ и преки доказателства, че плаващите бази са потенциален източник, т.е. опасност за замърсяване на водите съгласно нормативните изисквания на чл.116, ал.1, т.1 и 3 и чл.119, ал.2 и ал.4, т.1 от ЗВ. Съгласно цитираните разпоредби, опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване следва да се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества. В оспореното Решение 268 от 17.12.2019 г. на Министъра на околната среда и водите не са изложени допълнителни мотиви за нарушение на разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗВ, липсват констатации и доказателства, които да ги подкрепят. Не е посочено нарушаване на обществените интереси, изразяващо се в конкретно несъответствие с посочените негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води. Дори да се приеме, че в оспорения акт има изложени доводи за отказ поради неизпълнение на предпоставките по чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ, свързани с нарушаване на обществени интереси, следва да се има предвид, че когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите трябва да сочат връзка между установените факти и последиците от приложимата правна норма. Решението на АдмС-Пловдив по изложените мотиви е неправилно като краен резултат и следва да се отмени. Вместо това жалбата на касатора следва да бъде уважена, административният акт отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. С оглед изхода на делото на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на направения разход в двете инстанции за адвокатско възнаграждение, заплатена държавна такса, както и разноски във връзка с назначената СТЕ общо 3397,05 лв., съгласно представения списък. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се уважи, доколкото делото има своята фактическа и правна сложност, а заплатеното възнаграждение не надхвърля с много обичайното заплащане по административни дела, видно от разпоредбата на чл.8, ал. 3 на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,