Решение № 8306 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1650/2011 г.

Решение № 8306 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1650/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две жалби, съответно частна, подадена от Областен управител на Пазарджишка област, против частта с характер на определение от решение № 452 от 16.11.2010 г., постановено по административно дело № 485/2010 решение на Административен съд - Пазарджик на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело № 485/2010 г., с което е оставена без разглеждане неговата жалба срещу Заповед № 497 от 2.07.2010 г. на кмета на община Батак и производството е прекратено, и касационна от Трендафил Александров Кънев, чрез адв. В. Икономов, против същото решение на АС - Пазарджик, в частта, с която е отхвърлена неговата жалба срещу същата заповед на кмета на община Батак, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ в частта, с която площта от 574 кв. м от бившия имот, обозначена с букви А, Д, Е, Г, очертани в жълт цвят в скицата, неразделна част от решението, е определена като застроена . В частната жалба се твърди, че държавата била собственик на процесния поземлен имот, поради което не следвало да се възстановяват негови части на оспорващия, а съдът неправилно приел, че в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не е допустимо участието на трети лица. Иска отменяване на определението. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща представител, в писмено становище поддържа жалбата . В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението в частта досежно площта от 574 кв. м от имота, заключена между буквите А, Д, Е, Г, като се инвокират доводи за нарушения, съставляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, че застроената част следвало да се определи от техническата служба на общината при спазване на правила и норми за устройство на територията, а построените в процесния имот бунгала били "незаконни" постройки, моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен административния акт в оспорената част . В о. с. з. на ВАС, чрез процесуалния си представител адв. В. Икономов поддържа жалбата, претендира разноски . Ответната страна - Кметът на община Батак не изпраща представител. Заинтересованите страни: Венета Петрова Пейчинова, Тодорка Георгиева Кънева, Георги Александров Кънев, "Братя Пашкулеви" ООД, Брацигово, Милка Иванова Кънева, Мария Трендафилова Кънева и Мария Петрова Димитрова не се явяват и не заявяват становище по жалбите. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби. Намира, че решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на областния управител, е законосъобразно, предвид специфичния характер на производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ - несамостоятелно и аксесорно, поради което по аргумент на по-силното основание, областният управител, щом не може да участва в основното производство, не може да участва и в това производство. Допълва доводите с това, че в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ още не е възстановено правото на собственост на заявителя, че правото, което се възстановява с решението на ОСЗ е вещно, а едва след възстановяването му в пълен обем евентуално може да се засегнат и други вещни права, които може да са правата на третите лица. Счита, че докато не е възстановено правото на собственост върху земеделската земя в пълен обем, още не е нарушено или застрашено правото на третото лице, а ако се приеме, че с определяне на свободната площ, подлежаща на възстановяване, се застрашава непосредствено правото на третото лице, което към този момент е неин собственик или ползвател, това би означавало да се предреши въпроса за възстановяването. Намира и касационната жалба за неоснователна, като излага съображения, че противно на твърдяното в нея, не е нарушен материалният закон, защото процесният имот, в спорната част, действително е частично застроен. Счита, че правилно съдът не е преценявал "незаконността на строителството", тъй като в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се проверява само факта на извършено, респ. неизвършено строителство, тоест - налице ли е застрояване или не. Предлага решението да бъде изцяло оставено в сила от касационната инстанция . Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбите за процесуално допустими като подадени от страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно, и в срока по чл. 230, съответно. чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, са неоснователни, по следните съображения: По частната жалба: ВАС намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорването от Областния управител на област Пазарджик е недопустимо. Обосновани са съображенията, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство по възстановяване правото на собственост върху земеделска земя, участници в което са само заявителят на реституционните претенции и кмета на общината, както и че в него не се разрешават спорове за собственост, а само се определя застроената и незастроената площ на имота, заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Този извод се налага по аргумент от чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че споровете за материално право се разрешават по общия исков ред. В случая административното правоотношение възниква само между лицето, по чието искане е започнало административното производство и компетентния да се произнесе административен орган, поради което трети на това административно правоотношение лица, неучаствали в производството пред административния орган, нямат право и на жалба срещу постановения административен акт. Обосновани и съответни на практиката на ВАС са мотивите, че споровете за собствеността върху имота, предмет на реституционни претенции, са ирелевантни за това производство и не могат да бъдат решени в него, а следва да се решат по общия исков ред. С оглед горното е законосъобразен изводът, че оспорването на областния управител е недопустимо, поради което жалбата му правилно е оставена без разглеждане, а производството по делото по отношение на неговото оспорване - прекратено. По касационната жалба: Производството пред Административен съд - Пазарджик се е развило по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и е образувано по жалба от Трендафил Александров Кънев, против Заповед № 497 от 2.07.2010 г., на кмета на община Батак, с която, на основание чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползване на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), е одобрено Решение от 26.06.2010 г. на техническата служба при община Батак, за частта, с която са определени застроените площи, които не могат да се възстановят на собствениците - наследници на Георги Илиев Кънев, а именно обща площ от 609 кв. м, от която 574 кв. м застроена с бунгала № 407, 408, 409, 410 и 35 кв. м, представляваща тротоарно платно на път. При постановяването на решението си съдът е събрал относимите доказателства - административната преписка и допълнителни доказателства, установяващи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Активната легитимация на жалбоподателя и компетентността на органа, издал акта, не се били спорни. Спорът е бил за законосъобразността на заповедта в частта, с която площта на бившия имот е определена за частично застроена. За изясняването на това обстоятелство съдът е допуснал и изслушал заключение на вещо лице (л. 75 от делото). С него е установил, че имотът, за който е искано възстановяване на собствеността в стари реални граници от ОСЗ е с площ 1,5 дка и попада в местността Дълбок дол в землището на гр. Батак и е с № 1941 в помощния план. Установил още, че по АДС 436/3.08.1994 г. са отразени три броя бунгала (сглобяеми къщички "Силвани"), всяка със застроена площ по 56 кв. м, построени през 1985 г. и представляващи имоти с № № 407, 408 и 409 по неодобрен кадастрален план на курорта "Язовир Батак", а по АДС № 435/8.08.1994 г. - дървена къщичка тип "Руска" със застроена площ от 50.80 кв. м, построена през 1985 г., представляваща имот с № 410 по неодобрен кадастрален план. Съобразил, че в процесния имот № 1941 с обща площ 1500 кв. м, в площта от 574 кв. м, за която е прието с оспорваната заповед, че не може да бъде възстановена, попадат трите бунгала "Силвани" с № 407, 408 и 409 и частта от 3 кв. м от къщичка "Руска", оцветени в жълто на скицата и обозначени с буквите А, Д, Е, Г. Преценил, че площта от 35 кв. м, определена като застроена, оцветена на скицата на в. л. с розов цвят и обозначена с букви Ж, Б, В, З попада в част от имот № 1941 и представлява тротоар на улица по неодобрен план на курорта "Язовир Батак", който не е реализиран на място. При тези данни и предвид съдебно-техническата експертиза, която кредитирал като компетентна и неоспорена от страните, и по аргумент от § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, съдът обосновал извод, че частта от процесния имот от 574 кв. м, обозначена с букви А, Д, Е, Г (оцветени в жълт цвят, както правилно е посочил на стр. 2 от мотивите, и грешно - на стр. 3 и 4-като зелен) са застроени. За тази част от имота отхвърлил жалбата като неоснователна. Останалата част на имота от 35 кв. м, за която административният орган приел, че е застроена като тротоар, предвид установеното от в. л., че на място не е реализиран, преценил като свободна от застрояване и приел оспорването за основателно. По тези съображения отхвърлил жалбата за частта от 574 кв. м, обозначена с букви А, Д, Е, Г, и отменил заповедта в частта от 35 кв. м, оцветена в розово на скицата към експертното заключение, неразделна част от това решение, заключена между буквите Ж, Б, В, З. Решението и в тази част е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По отношение приложението на материалния закон съдът точно е квалифицирал спора, изложените подробни мотиви относно осъществяването на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са правилни и съответни на нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Правилно е прието, че заповедта, предмет на контрол е издадена от компетентен орган, при спазени форма и административнопроцесуални правила. Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ в относимата редакция Общинската служба по земеделие (преди поземлена комисия, после - ОСЗГ) постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, а съгласно относимата за случая ал. 4 на тази разпоредба, застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми, като решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Известно е, че производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно на реституцията на земеделска земя, включена в строителните граници, и се развива преди произнасянето от общинската служба "Земеделие" по искане за възстановяване на правото на собственост върху бивши земеделски земи. Представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината за определяне на застроената площ, което се одобрява със заповед на кмета на общината, след влизане в сила на тази заповед се издава удостоверение и скица, а след това земеделската служба постановява своето решение. В конкретния случай, в процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява единствено дали е налице застрояване, като кметът на общината, съответно съдът, не се произнасят по реституирането на имота. С оглед установеното от писмените доказателства по делото, и неоспореното от страните и кредитирано заключение, ВАС преценява като неоснователни възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на решението в частта, касаеща частта от процесния имот от 574 кв. м, обозначена с букви А, Д, Е, Г (оцветени в жълт цвят). Като техническа грешка, неотразяваща се на този извод намира изписването на цвета по скицата на вещото лице, на стр. 3 и 4 от мотивите. Правилно е приложена разпоредбата на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, че строителни дейности и съоръжения като наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии, канали, мостове и др., което изброяване не е изчерпателно, са пречка тези части да се определят като незастроена, а по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ няма условие застрояването върху имота да бъде в изпълнение и съгласно плановите и регулационни предвиждания, нито има изискване за законност на извършеното строителство. По отношение на второто възражение в жалбата следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че в рамките на производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се установява законност на строежите и съоръженията и това са въпроси, които се обсъждат при възстановяване на собствеността от страна на съответната общинска служба по земеделие, която се произнася по този въпрос. Затова е неоснователен доводът за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила - той е задължен да обсъжда само относими за спора факти и обстоятелства. С оглед изложеното по-горе е неоснователен и следващият довод -за необоснованост на решението. Съображенията, изведени от ЗУТ, че определянето на застроената част става при спазване на правилата и нормите по териториално и селищно устройство са неотносими към спора, предвид основанието, на което е издадена оспорената заповед-специалните правила на ЗСПЗЗ, дерогиращи общия закон. По тези съображения ВАС намира, че правилно съдът е приел, че и тази част от процесния имот е частично застроена, т. е. не е свободна от застрояване, както неоснователно се твърди от касатора . В тази си част оспорения административен акт е съобразен с разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и правилно жалбата срещу нея е отхвърлена. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. То е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането за разноски, направено от касатора, по арг. от чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,