Решение № 5533 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2736/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Аякс 1 ООД, подадена чрез адвокат М. Мавров. Оспорва се Решение 3586/20.11.2024 г., постановено по административно дело 643/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на И. П. Д. е отменена Заповед 19-12-187/03.07.2024 г. на Главния архитект на Община Стара Загора, одобряваща изменение на План за регулация и на План за застрояване по отношение на УПИ I-438, УПИ II-438, УПИ III-438, УПИ VII-438, УПИ VIII-438 и УПИ IX-438, кв. 64 по плана на [населено място], общ. Стара Загора. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от адвокат Мавров, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна, Главен архитект на Община Стара Загора, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по спора. От страна на И. П. Д. чрез адвокат Д. Манолова и от Министъра на земеделието и храните чрез главен юрисконсулт Б. Панайотова са постъпили отговори, с които се оспорва касационната жалба и се изразява становище за правилност на съдебното решение. Останалите ответни страни Електроразпределение Юг ЕАД, Водоснабдяване и канализация ЕООД и Община Стара Загора, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Основният довод за отмяна на оспорената заповед, възприет от първостепенния съд е неспазване на законоустановената форма чрез излагане на мотиви и по-конкретно липсата на фактически основания, наложили издаването й. Приел е, че такива фактически основания не се съдържат и в нито един документ от относимата административна преписка, поради което съдът е възпрепятстван да прецени налице са предпоставките по чл. 134 ЗУТ за изменение на влязъл в сила ПУП. Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи, до които е достигнал съдебният състав на Административен съд Стара Загора. При преценка за спазване на законоустановената форма на индивидуалните административни актове по устройство на територията особено важи възприетото още в Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите на акта могат да предхождат издаването му и да се съдържат в други документи, съставени с оглед подготовката и предстоящото издаване, тоест представляващи част от административната преписка. По-подробни и конкретни мотиви за издаване на заповед, с която се изменя подробен устройствен план могат да се съдържат в подаденото заявление, по чийто почин е започнало административното производство, в акта, с който се допуска изработването на проект по чл. 124, чл. 124а, чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, в становището на главния архитект по чл. 135, ал. 4 ЗУТ, в заданието по чл. 125 ЗУТ, в обяснителната записка към проекта, в неговата графична част, в решенията на ОЕСУТ и други документи, които са част от административната преписка. В конкретния случай, мотиви за издаване на процесната заповед се съдържат в редица документи, част от преписката, а именно в заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която е разрешено изработването на проекта, в обяснителната записка, в графичните части на проекта, в заданието по чл. 124, ал. 7 ЗУТ и в техническото задание по чл. 125 ЗУТ. В една част от посочените документи изрично е посочено правното основание за изменение на плана, а именно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, а в друга част и съответстващото му фактическо такова, което е по инициатива, респективно при наличие на съгласие от страна на собственика на процесните шест имота, с цел осъществяване на инвестиционните му намерения върху тях. Следователно, неправилен и необоснован се явява решаващият извод на съда за това, че както в заповедта, така и в предхождащите я документи не се съдържат мотиви за процедираното изменение. Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд Стара Загора е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на съдебния акт при непълно изясняване на всички относими за спора факти. Съдът е отменил заповедта на погрешно възприето формално основание, без да се произнесе по нейната материална законосъобразност. Това, както и въведената в чл. 220 АПК забрана за Върховния административен съд да извършва нови фактически установявания, обуславя наличие на основанията по чл. 222, ал. 2 АПК, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът следва да извърши проверка за материалната законосъобразност на заповедта, тоест да разреши спора по същество въз основа на посоченото по-горе основание за нейното издаване, както и да прецени спазени ли останалите изисквания за материална законосъобразност съгласно ЗУТ. Предвид този изход на спора, е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по претенциите на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,