Решение № 12814 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2024 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр. Кърджали срещу Решение 659/17.05.2024 г., постановено по адм. дело 56/2024 г. по описа на Административния съд Кърджали. Навежда доводи за неправилност на решението в осъдителната му част по отношение на неимуществените вреди. Обосновава твърдение, че по отношение на ищеца са издадени общо три принудителни административни мерки, като е водено и досъдебно производство, поради което няма как изпитаните негативни преживявания да бъдат разграничени по различните основания. Касаторът иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Ответникът Р. Б. А. не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение ОДМВР Кърджали е осъдена да заплати на Р. Б. А. сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за причинени на лицето неимуществени вреди за периода 21.08.2023г. до 13.12.2023г. от незаконосъобразен административен акт Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с рег. 23-1300-000298/21.08.2023 г. за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2023 г. /датата на влизане в сила на решението, с което е отменен административният акт/ до окончателното изплащане на обезщетението. ОДМВР-Кърджали са осъдени да заплатят и направените от лицето разноски, съразмерно на уважената част от иска. Административният съд е установил от фактическа страна, че на 21.08.2023 г. със ЗППАМ 23-1300-000298, издадена от А. Александров младши автоконтрольор към ОД на МВР Кърджали, сектор Пътна полиция , с която на основание чл.171, т.2а, б. б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца; отнето е СРМПС [номер], както и два броя регистрационни табели на автомобил. Така наложената ЗППАМ е обжалвана от лицето, като е образувано адм. дело 344/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали, приключило с окончателно Решение 414/13.12.2023 г., с което ЗППАМ е отменена. За доказване на понесените от страна на ищеца неимуществени вреди са разпитани двама свидетели. Административният съд обосновал извод, че доколкото в един период от време ищецът е бил адресат на няколко административни акта заповед за задържане, заповед за временно прекратяване на регистрацията на лек автомобил, заповед за отнемане на СУМПС, образувано е и досъдебно производство, то не може да се приеме, че претърпените вреди са били единствено в резултат на отменената като незаконосъобразна ПАМ. От правна страна съдът е преценил като частично основателен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на 700 лв., а за разликата над 700 лв. до 2000 лв. отхвърлил иска като недоказан. Решението на Административен съд Кърджали е обжалвано само в частта, в която е присъдена сумата от 700 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата съдебна инстанция преценява като правилно заключението на административния съд, че доказаните неимуществени вреди са преки, тъй като са причинени от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред. Причинените вреди са и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Относно размера на дължимото обезщетение във връзка с неимуществените вреди съдът, правилно е определил размера, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и преценявайки критерия за справедливост, периодът, в който ищецът е търпял негативни последици, свързани с емоционалното му състояние, както и вида на негативните последици - неудобство и притеснение, срам, смущение и т.н. Правилна е и преценката, че характерът и обемът на вредите не са били от естество да предизвикат висока степен на тревожност. В този смисъл, размерът им от 700 лв. е правилно определен. Действително е трудно да се разграничат причинените неимуществени вреди, във връзка с трите издадени административни акта, разпореждащи различни по вид принудителни административни мерки, които са издадени по отношение на ищеца, както и образуваното срещу него досъдебно производство, но съдът е съобразил това обстоятелство и е присъдил само част от претендирания размер на обезщетението. Правилно е определен и уважен акцесорният иск за законната лихва върху сумата, като нейната дължимост и изчисляване е от датата на отмяната на административния акт - 13.12.2023 г. По тези съображения и като намира, че не следва да излага други подробни съображения на основание чл. 221, ал. 2, предл. Второ АПК, касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, съдебни разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Претенцията и в тази част е неоснователна. Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение