Решение № 1961 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14426/2009 г.

Решение № 1961 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14426/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, представлявано от Юлиян Атанасов Чолаков, срещу решение № 9467/13.07.09 г. по адм. д. № 12029/08 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, председател на Административен съд - Шумен, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е мълчалив отказ по заявление вх. № 1289/26.08.08 г., подадено от сдружението - касатор до председателя на Административен съд - Шумен за достъп до обществена информация. За да отхвърли оспорването като неоснователно, тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че мълчалив отказ не е налице, тъй като по предходно заявление с идентична претенция, вх. № 1206/04.08.08 г. заявителят е получил мотивиран отговор - отказ, неоспорен в законния срок и влязъл в сила, мотивиран с доводи, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Решението като краен резултат е правилно. Наличието на влязъл в сила изричен отказ по искането от 04.08.08 г. обосновава неоснователност на заявлението от 26.08.08 г., респ. законосъобразност на мълчаливия отказ. След като се е произнесъл с влязъл в сила административен акт, административният орган не е дължал произнасяне по последващо заявление с идентично съдържание. Изложеното налага извод за неоснователност на касационните доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Не се установява и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Действително, оспорването е било подсъдно на съда по чл. 132, ал. 1 АПК. Разглеждането му като първа инстанция от тричленен състав на Върховния административен съд, по аргумент от чл. 270, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 АПК не сочи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо недопустимост на решението. По изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав, намира подложеното на касационна проверка, вкл. по реда и на чл. 218, ал. 2 АПК, решение правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК