Решение № 10173 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11637/2015 г.

Решение № 10173 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11637/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Е., гражданин на Иран, чрез процесуалния си представител юрк. Желев против решение № 5201/21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 5356/2015 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - заместник председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ не изразява становище по депозираната касационна жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Е., гражданин на Иран, против решение № 3089/28.04.2015 г. на зам. председател на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история, в която има много противоречия и разминавания, както и от другите представени по делото доказателства, не може да се направи обоснован извод, че е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не са констатирани нарушения на административната процедура, които да са ограничили правото на участие на търсещия закрила или да са довели до неизясняване на факти от бежанската история на жалбоподателя. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещата закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Така постановеното решение е правилно. Обосновано АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен при условията на делегиране на правомощия на административен орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и при спазване на разписаната административна процедура - разясняване правата на чужденеца, провеждане на няколко поредни интервюта с участие на преводач и др. Отчетено и обстоятелството, че молбата е последваща по смисъла на закона и в нея не са изложени нововъзникнали обстоятелства, които да са от съществено значение и да обусловят предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Правилно съдът, изхождайки от протоколите от проведените с Е. интервюта и справката за актуалната обществено-политическа обстановка в Иран, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от Е. факти в проведените интервюта са непоследователни и противоречащи. Същите не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани на доказателствата са изводите на АССГ, че бежанската история на чужденеца е изпълнена с противоречия. Веднъж той твърди, че не изповядва никаква религия, а при последващо интервю същият заявява, че изповядва зороастризъм, религия, чиито последователи са усилено преследвани от иранските власти. Констатирани са и други противоречия, по отношение на членството му в "Организацията на Шаха", а също и с твърденията му за извършване на антиправителствена дейност, чрез разпространяване на дискове с пропагандни материали. Правилно е прието за недостоверно и твърдението, че Е. е напуснал страната с фалшив паспорт и издадена виза за България през международното летище "Имам Хомейни". Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на материално правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За тази цел при разглеждане на делото АССГ се е съобразил и с установената практика на Съда на Европейския съюз в тази насока и най-вече с изводите, залегнали в решението му по дело № С - 465/07. В процесния случай А. Е., гражданин на Иран, не е представил каквито и да било данни за лично засягане или застрашаване на живота му в страната му по произход. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Касационният жалбоподател обаче не е успял да докаже наличието на нито една от горецитираните предпоставки. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, действително не се е установило по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Следва да бъде отбелязано, че подадената от Е. молба се явява последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ и съгласно чл. 13, т. 5 от ЗУБ, относимата редакция ДВ бр. 52, 2007 г., обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. В проведените интервюта и в касационната жалба търсещата закрила не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на статут на бежанец и/или хуманитарен статут. Само по себе си нежеланието му да се завърне в държавата по произход не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение