Решение № 9398 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14779/2018 г.

Решение № 9398 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14779/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн., ДВ, бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Областен управител на Софийска област срещу решение № 933/01.10.2018 г. постановено по административно дело № 747/2018 г. по описа на Административен съд С. – област /АССО/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда, че в оспорваната заповед не били посочени фактическите обстоятелства, обуславящи релевантната за спора "обективна невъзможност" за изпълнение на служебните задължения. Сочи, че съдът е игнорирал приложения и приет към делото Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности с аналитични и/или контролни функции на името на жалбоподателката за 2018 г. Оценката е "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията", като същата е мотивирана от оценяващия ръководител. Това показвало наличието на конкретни факти, сочещи за обективна невъзможност служителката да изпълнява задълженията си и функциите си, присъщи на заеманата от нея длъжност. Твърди, че съдът се е отклонил от неговата решаваща дейност, което е пряко свързано с преценката за приложимата правна норма в конкретния случай и последвалото формиране на грешни правни изводи. Иска жалбата да се уважи и оспорваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Не претендира разноски. Ответникът по касация – Д. К. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че постановеното решение от АССО е правилно и законосъобразно, тъй като издадената процесна заповед не съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Иска от съда да отхвърли жалбата и да остави в сила оспорваното решение. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № СП-48 от 11.07.2018 г. на областен управител на Софийска област. Решението е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства – заповед № СП-44 от 10.09.2016 г., заповед № СП-62 от 31.10.2016 г. и двете на областния управител на Област С., длъжностна характеристика за длъжността "старши експерт", протокол от 12.10.2016 г. от провеждане на конкурс заедно с окончателните резултати от класирането, длъжностна характеристика за длъжността "Директор на Дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост", Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции за 2016 г., 2017 г., 2018 г., служебна книжка на Камбурова, Експертно решение № 1198 от 04.06.2018 г. за преосвидетелстване на Камбурова, съдът правилно е установил относимите към спора факти. Установил е, че Д. К. е започнала работа на Областна администрация "Софийска област" на 12.09.2016 г. на длъжността "старши експерт", а към момента на издаване на процесната заповед е заемала длъжността "Директор Дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост". За изпълнението на длъжността през 2017 г. и е поставена оценка "Изключително изпълнение", за изпълнението на длъжността през 2018 г. "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията". С процесната заповед Областният управител на Софийска област на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ и чл. 108, ал. 1 ЗДСл. е прекратил служебното правоотношение на Камбурова поради обективна невъзможност същата да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Правилни са изводите на съда, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Правилни са изводите му, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Правилно съдът е посочил, че такива фактически обстоятелства не са посочени в оспорваната заповед. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е игнорирал приложения и приет към делото Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности с аналитични и/или контролни функции на името на жалбоподателката за 2018 г., в който оценката е "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията", като същата е мотивирана от оценяващия ръководител. На първо място в оспорваната заповед липсва каквото и да е препращане към този формуляр, за да се приеме, че фактическите обстоятелства за издаване на заповедта са изложени в него. На второ място, Формуляра с поставената годишна оценка от оценяващия ръководител е подписан на 13.07.2018 г., не е подписан от Камбурова, а оспорената пред съда заповед е издадена на 11.07.2018 г., като считано от тази дата е прекратено служебното правоотношение на Камбурова. Няма как мотивите за издаване на процесната заповед да се съдържат в последващ акт. На трето място нито от изложеното в оспорваната заповед, нито от изложеното в Формуляра за оценка от 2018 г., може да се разбере в какво се състои обективната невъзможност за изпълнение на задълженията. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Правилно първостепенния съд е посочил, че разпоредбата има бланкетен характер и от нея не могат да се изведат фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение. Във всеки конкретен случай органът по назначаването следва да мотивира подробно заповедта за едностранно прекратяване на служебното правоотношение на това основание, т. е. да посочи фактическите обстоятелства, които обективират обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила Ответникът по касация на претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение