Решение № 2048 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2019 г.

Решение № 2048 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Райчева с адрес в [населено място], чрез адвокат А. Илиев САК срещу решение № 540 от 29.01.2019 г. на Административен съд София град по адм. дело № 10236/2018 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 2153-21-238 от 20.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН]/46 от 15.06.2018 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение счита жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Райчева срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град. С него се потвърждава разпореждане, с което се отказва отпускане на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 КСО. Разгледани са заявление и доказателствата с него относно правото на пенсия, като е прието, че отпусната пенсия с признати 10 години стаж от първа категория, възраст и сбор от осигурителен стаж с разпореждане № [ЕГН]/27.04.2018 г. е при нарушена материална предпоставка - не е налице 10 г. осигурителен стаж от първа категория. Спорен е стажът, положен в периода 1.09.1988 г. - 16.05.1990 г. - 1 г. 8 м. и 15 дни, на длъжност "окачествител, ОТКК, ЦКЛ- Помпена станция", който първоначално с УП -3 № 85/12.04.. 2012 г. е предложен трудът да се категоризира като първа категория по т. 6в от ПКТП /отм./, а с последващо УП-3 № 53/7.06.2018 г. този стаж не е от първа категория, а от втора по т. 42 от ПКТП /отм./. При зачитане на новото удостоверение е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който отказ е предмет на спора в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София град и пред съда. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Съдът след анализ на разпоредбата на т. 6в от ПКТП /отм./ е извел извод, че стажът положен в спорния период не се включва хипотезата на разпоредбата, поради което приел оспорването за неоснователно и отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на т. 6в от ПКТП /отм./ предвижда, че от първа категория са работещите в производството на "антипиретици/аналгин, амидофен/ и фенилметилпиразолин. Работещите въ фирма Софарма в цех "Химичен": апаратчик, технолог, началник на смяна, електротехник и шлосер, в цех "Универсален": апаратчик, шлосер, електротехник, заварчик и инженерно-технически работници до началник цех включително. Така цитирана разпоредбата предвижда хипотези, разграничени по място на работа и по характер на производството. В настоящият случай от съществено значение е да се установи стажът на С. Райчева къде е положен с оглед на мястото, с оглед на технологията на производство, това работно място/звено част ли е от производство и от какво, каква е длъжностната характеристика и задълженията по нея, каква категория персонал е била заеманата длъжност и какви са били конкретните условия на труд и какво е заплащането според категорията труд в разплащателните ведомости. Съдът е приел, че стажът не е положен при условията на т. 6в ПКТП /отм./, но по делото е следвало да се съберат доказателства относно тази материална предпоставка, включително и чрез назначаване на експертиза. Делото е останало неизяснено, което налага отмяна на решението като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение