Решение № 234 от 20.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 53602/2015 г.

Решение № 234 от 20.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 53602/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 228 от 24.07.2015 г. по в. т. д. № 239/15 г. на Варненския апелативен съд. Жалбоподателят поддържа, че в резултат на неправилна преценка на писмените и гласни доказателства, съдът достигнал до погрешен извод за размера, с който трябва да бъде намалено поради лошо изпълнение възнаграждението на ищеца [фирма] по сключения между страните договор за поддръжка на инфраструктурата на КК "Зл. п.". Не било отчетено, че интересът на жалбоподателя е не само в поддържането на чистотата и реда на комплекса като цяло, но и конкретно - на инфраструктурата пред неговите хотели. Неизпълнението на това задължение било съществено и затова - значително по-голямо от приетото от въззивния съд. Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно. Съдът не е допуснал нарушения при преценка на доказателствата по делото и по прилагането на материалния закон. С определение № 468 от 05.10.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за дължимото изпълнение по договор за поддържане на общата инфраструктура на курортен комплекс с обособена територия, сключен между дружеството-собственик на комплекса и собственика на един или повече обекти на неговата територия и за значението на състоянието на инфраструктурата около конкретния обект на възложителя по такъв договор, при преценка на значителността на изпълнението с оглед интереса на кредитора при спор за изпълнението. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Курортните комплекси в Република България представляват селищни образувания с национално значение по смисъла на чл. 23 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, вр. решение № 45/25.01.2005 г. на МС. Липсва единна правна уредба на собствеността на общата инфраструктура на комплексите. Това е довело до различен режим по този въпрос в различните курортни комплекси. Поради спецификата на извършената приватизация общата инфраструктура в к. к. "Зл. п." е собственост на [фирма] /след това - негови дъщерни дружества/, а отделните хотели и други туристически обекти с прилежащите им терени са собственост на други лица. Това е наложило и сключването на договори за поддръжка на общата инфраструктура и обществения ред. С тях [фирма] е поело задължение към собствениците на отделни обекти на територията на комплекса лично или чрез свои дъщерни дружества да поддържа срещу заплащане общата инфраструктура, която включва ВиК мрежи, отводнителна система, паркови и други зелени площи, плажна ивица, външно ел. захранване, пътища, паркинги, пешеходни алеи и тротоари. Поети са и задължения за извършване на охрана и опазване на обществения ред, противопожарна безопасност, екологични и хигиенно-санитарни мероприятия в общата част на комплекса. Това са дейности, които в другите селищни образувания са задължение на общината, в качеството и на собственик на общинската инфраструктура, както и поради вмененото и от закона задължение да опазва обществения ред на своята територия - чл. 44, ал. 1, т. 4; чл. 46, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Посочените договори нямат уредба в действащото ни право. По своя характер те са комплексни, тъй като включват два типа задължения. От една страна това са задължения, насочени към постигане на определен резултат - почистване и поддръжка на техническата инфраструктура. От друга страна в тези договори се съдържат задължения, които не са резултатни, а с тях страната се задължава само да извърши надлежно необходимите действия /опазване на обществения ред и противопожарна безопасност/, без да носи отговорност, ако въпреки това възникнат инциденти. Доколкото обаче и двата типа задължения са насочени към постигането на една обща цел - създаването на конкурентноспособен туристически продукт по смисъла на § 1, т. 66 от ДР на Закона за туризма, то като цяло разглежданият договор разкрива близост с договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД. Затова към този договор следва да се прилагат съответно и правилата на договора за изработка, в частност - чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Създаването на конкурентноспособен туристически продукт на територията на к. к. "Зл. п." предполага предприемане на такива действия по поддръжка на общата инфраструктура и опазването на обществения ред, които да се отразяват на състоянието на комплекса като цяло. Само в тези случаи е налице пълно изпълнение на договора. Когато общата инфраструктура и общественият ред около обектите в част от курортния комплекс не са поддържани в добро състояние и това неизпълнение рефлектира негативно върху осъществяваната търговска дейност в съответната част, тогава има съществено неизпълнение на договора за съответните възложители, въпреки че за останалата част от комплекса изпълнението на задължението е пълно. В тези случаи е налице основание да се приложи последната хипотеза на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като във всеки конкретен случай се преценява в какъв размер следва да се допусне намаление на уговореното в договора възнаграждение. По съществото на жалбата: Спорът по делото е във връзка с изпълнението на договор № 651/20.11.2001 г. за поддръжка на общата инфраструктура на к. к. "Зл. п.", сключен между [фирма] и [фирма] [населено място], в качеството му на собственик на хотелите "П." и "С.", намиращи се на територията на комплекса. Ищецът [фирма] е претендирал присъждане на неплатеното възнаграждение по този договор за периода 31.03.2010 г. - 18.12.2013 г., както и лихва за забава върху посочената главница, а ответникът [фирма] [населено място] е направил възражение за лошо изпълнение. С първоинстанционното решение № 1240 от 29.12.2014 г. по т. д. № 2361/2013 г. на Варненския окръжен съд искът е уважен частично за сумата 21 406,38 лв., представляваща 40 % от дължимото възнаграждение, както и 5 576,58 лв. лихва за забава. С въззивното решение № 228 от 24.07.2015 г. по в. т. д. № 239/15 г. на Варненския апелативен съд са присъдени още 21406,38 лв., представляващи нови 40 % от търсената сума по главното задължение, както и още 5 576,58 лв. лихва. Решаващите изводи на въззивния съд са два: 1. че липсват доказателства през процесния период от време пред хотелите на ответника да е имало разположени в нарушение на устройствените правила търговски обекти и увеселителни съоръжения и 2. че от множеството задължения, поети от изпълнителя по договора, не са изпълнени само 2 - за поддържане на зелените площи и опазването на чистотата на територията около хотелите на ответника. Решението е неправилно. Въззивният съд не е имал основание да завишава процента на изпълнението на процесния договор от 40%, колкото е приел първоинстанционният съд, на 80 %. Този резултат не съответства на данните по делото. По този въпрос касационната жалба е основателна. От съвкупната преценка на свидетелските показания и техническата експертиза по делото се установява, че в процесния период ищецът [фирма] не е изпълнил задължението си да поддържа инфраструктурата около обектите на ответника [фирма] в съответствие с предвижданията на Специфичните правила и нормативи към плана за регулация и застрояване на КК "Зл. п.", одобрени с решение № 2663-9-1 по протокол № 46/21.05.2002 г. на ОбС В. и във връзка с действащия през процесния период план за регулация и застрояване на КК "Зл. п. ", одобрен със заповед № РД-02-14-513/23.09.2003 г. на МРРБ. Не е осъществено предвиденото по плана озеленяване на УПИ IХ-292, УПИ Х-262 и УПИ ХI-46, които се намират на крайбрежната алея, непосредствено пред лицето на урегулираните имоти, собственост на [фирма]. Вместо това изградените в тези имоти търговски обекти и увеселителни съоръжения /батут и механичен бик/ са източник на замърсяване и шум. Освен това общото състояние на асфалтовата настилка на алеята пред хотелите не е добро - тя е видимо амортизирана според заключението на вещото лице. Правилно въззивният съд е приел, че обектите и съоръженията пред хотелите на ответника са поставени в нарушение на чл. 7, ал. 3 от посочените по-горе Специфични правила. Останалите изводи обаче са резултат от незадълбочена преценка на доказателствата по делото. Съществуването на въпросните търговски обекти и увеселителни съоръжения през процесния период се установява от свидетелката М., която изрично заявява, че те съществуват от 2004 г. Същата свидетелка сочи, че пространството зад тях е запълнено с боклуци - щайги, кашони, бутилки, бараки за смет, а често се ползва и за тоалетна. Свидетелката установява също, че шумът от увеселителните съоръжения е доста силен и продължава до 4-5 часа сутринта. В същия смисъл са и показанията на свидетелката Т., която установява и наличието на яма за боклуци в непосредствена близост до хотел "П.". Вещото лице е обозначило тази яма на приложената скица и е посочило нейните размери -10-12 метра в диаметър и дълбочина 1 метър. Правилен е изводът на въззивния съд, че неизпълнението на задълженията на ищеца се изразява в неподдържане на зелените площи пред имотите на ответника, в липсата на озеленяване и чистота и че това води до негативни отзиви на туристите. Неправилно обаче е преценено, че това неизпълнение обхваща малка част от общо поетите от ищеца задължения по договора и съответства на 20 % неизпълнение на този договор. За собственика на двата хотела поддържането на чистота, зеленина, приветлив вид и спокойствие около тях е от съществено значение за предлагания туристически продукт и възможностите за бъдещо осъществяване на туристическата дейност. Именно липсата на тези условия води до установеното от свидетелите крайно отрицателно отношение на туристите в двата хотела към предлаганите услуги, изразено устно и в анкетни карти; рекламациите, лошите отзиви, разпространявани в интернет, спадането на рейтинга на хотелите и отлива на туристи. Тези обстоятелства налагат извод, че неизпълнението на договора е съществено и възлиза на 60 %, колкото е определил първоинстанционният съд. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ищеца са присъдени още 21 406,38 лв., представляващи още 40 % над присъдените от първоинстанционния съд 21 406,38 лв. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и в частта за допълнително присъдената мораторна лихва. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,