Решение № 3776 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13258/2017 г.

Решение № 3776 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13258/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. Янева, от [населено място], чрез пълномощника й - адв. Славов, против заповед № ЗС-224/23.10.2017 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, поради отсъствие на материалноправните предпоставки за изземване на имота, тъй като договорът за наем не е прекратен. Претендира присъждането на разноски. Ответникът: министъра на отбраната, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Въргова, оспорва жалбата като неоснователа и моли да бъде отхвърлена, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение. По делото са приети като доказателства административната преписка по издаване на оспорения акт, както и писмени доказателства на оспорващата. Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна - адресат на акта, поради което е процесуално допустима. Като обсъди направените в жалбата оплаквания и представените по делото доказателства, Върховният административен съд, второ отделение, намира за установено от фактическа страна следното: Със заповед за настаняване № 510/10.05.1984 г. на нач. квартирно-експлоатационна и гарнизонна жилищна част-София, бившият съпруг на оспорващата - кап. К. Янев и семейството му, състоящо се от четири члена, са настанени в жилище частна държавна собственост, включено в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находяща се в [населено място], [жк], [жилищен адрес], състоящо се от две стаи, кухня и баня, ведно с едно избено помещение - мазе. За същото е сключен и договор за наем от 03.05.1984 г. с кап. К. Янева. Не е спорно, че това жилище е частна държавна собственост предоставено за стопанисване и управление на Министерство на отбраната /МО/, видно от Акт за частна държавна собственост /АЧДС/ № 09189/04.07.2016 г. С влязло на 18.03.1992 г. решение по гр. дело № 287/1991 г. на Софийски градски съд, след допуснат развод, семейното жилище на К. Янев и съпругата му - В. Янева /настоящ жалбоподател/, е предоставено за ползуване на съпругата В. Янева и непълнолетния им син К.. Другият син - Л. към този момент е бил пълнолетен. С писмо рег. 841/03.09.2001 г. на директора на ИА "Управление на частната държавна собственост на МО", оспорващата Янева е уведомена, че на основание чл. 27, т. 9 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО, сключения договор за наем за процесното жилище няма да бъде подновен, като й е дадено едномесечно предизвестие за доброволно му освобождаване. Писмото е получено от същата, чрез пълнолетният й син - Л. на 01.02.2002 г., при отказ, удостоверен с подписа на трима свидетели. С писмо изх. № 216/20.04.2005 г. на директора на същата Изпълнителна агенция /стр. 39/, оспорващата е уведомена, че на основание чл. 27, ал. 1 от същата Наредба № 3/19.08.1998 г. наемните отношения се прекратяват "поради неплащане на наемната цена за повече от един месец", както и че има характер на предизвестие за освобождаване на жилището. Писмото е получено на 09.05.2005 г., чрез пълнолетният й син - Л. Станчев, който се е подписал за получател. Впоследствие на оспорващата са изпращани писма за дължимо обезщетение за ползване на ведомственото жилище без правно основание /стр. 40-44/. С докладна записка от 11.10.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", поради това че Янева не попада в кръга на лицата по чл. 226б ЗОВСРБ имащи право да ползват жилище от жилищния фонд на МО и че обитава жилищния имот без основание, е предложено на ответника да издаде заповед за изземване на жилището, на основание чл. 80а ЗДС. Последвало е издаване на процесната заповед, с която на основание чл. 80а ЗДС, министърът на отбраната е постановил изземване на жилището от В. Янева, която го държи без основание. Въз основа на изложеното и при извършената проверка за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК, настоящит състав извежда следните правни изводи: Заповед №ЗС-224/23.10.2017 г. на министъра на отбраната е издадена от компетентния съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК - заповедта е писмена и в нея са посочени фактическото и правно основание за изземване на имота. При издаване на оспорената заповед са спазени и административнопроизводствените правила. След констатация, че жалбоподателката Янева, бивш наемател на апартамента, отказва да го освободи, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", в съответствие с правомощията си по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-22/2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, предприема необходимите действия за изземване на имота по реда на чл. 80а ЗДС, като сезира министъра на отбраната с предложение в този смисъл. Заповедта е издадена и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Съгласно цитирания текст имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая е налице хипотезата на държане на процесното жилище на отпаднало основание, тъй като наемното правоотношение на В. Янева за това жилище /продължено на нейно име след развода със съпруга й К. Янев през 1992 г./ е прекратено, след което липсва основание за държането му. Прекратяването на наемното правоотношение е на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 27, т. 1 и т. 9 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО /обн. Д. в. бр. 107/1998 г./ по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), към който препраща чл. 24, ал. 1 ЗДС, с едномесечно предизвестие, отправено до наемателката два пъти - през 2001 г. и през 2005 г., видно от писмата до В. Янева /описани по-горе/, които същата е получила, както следва: на 01.02.2002 г., чрез пълнолетния й син - Л., при отказ, удостоверен с подписа на трима свидетели, съгласно изискванията на чл. 47, ал. 1, вр. чл. 46, ал. 2 ГПК /ред. Д. в. бр. 124 от 1997 г. - отм./, но в сила към 2001 г. и на 09.05.2005 г., чрез същият пълнолетен син срещу подписа му, че се е запознал с писмото, съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК. От изложеното следва, че са изпълнени изискванията на ЗДС и на цитираната Наредба № 3/1998 г. за прекратяване на наемното правоотношение с В. Янева, по реда на ЗЗД, чрез отправяне на едномесечно предизвестие. След изтичането му договорът за наем се счита прекратен, поради което за оспорващата липсва правно основание за държане на жилището. При липса на такова правно основание оспорената заповед за изземване по чл. 80а, ал. 1 ЗДС се явява материално законосъобразна. В тази връзка неотносими към заповедта са оплакванията на Янева, че липсват основания за прекратяване на договора за наем, а предвид изложените мотиви неоснователно е и оплакването за неполучено предизвестие с писмата от 2001 г. и 2005 г. и за съществуване на наемно правоотношение за процесното жилище. Към изложеното по-горе следва да се добави и следното. За Янева е неприложима и разпоредбата на § 4а, ал. 1 Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г. (отм.); , респ. на § 4 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. Това е така, защото към датата на приемане на разпоредбата на § 4а от Наредба № Н-10/18.06.2009 г. (отм.); - нова Д. в. бр. 22/2010 г. в сила от 12.05.2009 г. наемните правоотношения на жалбоподателката В. Янева са били прекратени, а не заварени и освен това същата няма качеството на военнослужещ или цивилен служител, респ. член на семейството на такъв, в системата на МО към тази дата, който да има качеството на наемател. Това, че е продължила държането на имота и след 09.06.2005 г., не я прави наемател, а само ползвател на чужда вещ, без основание. Заповедта за изземване съответства и на целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания. Неотносими към законосъобразността на заповедта са твърденията на оспорващата, че в жилището към момента живеят пълнолетният й син - К., жената, с която същия живее на съпружески начала и двете му малолетни деца. За това, че жилището се обитава от тези лица, извън оспорващата и синът й - К., липсват каквито и да са доказателства. Но дори и да живеят този факт не влияе на законосъобразността на заповедта. Предвид изложеното се налага извод, че не са налице основанията по чл. 146, т. 1-5 АПК за отмяна на оспорената заповед. Същата се явява валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход по оспорването и направеното искане от ответника, оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на отбраната юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, второ отделение,