Решение № 9455 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13387/2012 г.

Решение № 9455 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13387/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование "Обжалване и управление на изпълнението"/ -гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2148/30.08.2012 г. по адм. дело № 4283/2011 г. на Административен съд- гр. Варна, само в частта, в която е отменен ревизионният акт. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, а с това и обжалвания РА в посочената част. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - Сюлейман Юсуфов Алиев, редовно призован оспорва същата като неоснователна в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 081102006/04.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 698/02.11.2011 г. на директора на Дирекция на " ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. С решението си, в обжалваната му част, първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта, с която на Сюлейман Юсуфов Алиев са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС (отм.) за д. п. м. 10. 2002 г. в размер над 2423.41 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 2690.51 лв.; за д. п. м. 12. 2002 г. в размер над 3285.69 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 3572.99 лв.; за д. п. м. 01.2003 г. в размер на 561.60 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер на 604.49 лв. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, поради което е правно валиден и поражда действие. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази насока са изложени мотиви по отношение на констатациите на органа по приходите, за д. п. м. 10. 2002 г., че неправилно органът по приходите е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 - укрити приходи и доходи, като изводите за осъществена доставка не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства. Неправилно е увеличена данъчната основа за облагане на ревизираното лице за м. 10.2002 г. за извършена и неотчетена от него доставка по реда на чл. 122, ал. 4 от ДОПК - в размер на 11949.35 лв., върху която се следва начисляване на ДДС, съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) в размер на 2389.87 лв. Съдът е приел, че неправилно органът по приходите е приел, че са налице и реално извършени доставки от страна Сюлейман Юсуфов Алиев на към ЕТ " Веда - Юлий Борисов", т. е. че са налице неотчетени по съответния ред приходи от тези доставки. Неправилно органът по приходите е увеличил данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК със сумата представляваща неотчетени приходи от извършени от жалбоподателя облагаеми доставки, върху които се следва начисляване на ДДС в размер на 816.50 лв. за м. 12.2002 г. и 561.60 лв. за м. 01.2003 г. Решението е правилно. Крайните изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като правилно е приел, че при извършването на насрещната проверка от административния орган на "Автотранс" ООД документирана с ПИНП № 0303-110849-1/2011 г. на лицето е било връчено ИПДПОЗЛ № 2153/2011 г. като дружеството не е представило исканите документи и писмени обяснения в определения срок, както и че констатациите на органите по приходите се основават единствено на отразеното в Дневника за покупки на "Автотранс" ЕООД, които са били подадени в НАП. Основателен е изводът на съда, че документите изхождащи от дружеството са частни документи, които удостоверяват, че изявленията, които се съдържат в тях изхождат от съответните лица, които са ги подписали. Тук съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбата на чл. 180 от ГПК и изводът му, че горните документи не могат да бъдат приети като безспорно доказателство за фактическото осъществяване на доставката следва да бъде напълно споделен. В хода на както административното така и съдебното производство не са представени фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, документи доказващи извършено плащане на доставката, поради което и не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Освен това и на основание чл. 142, ал. 2 АПК вр. с 228 АПК и § 2 ДР ДОПК, като са съобразят настъпилите нови обстоятелства, към датата на последното проведено пред касационния съд съдебно заседание, се отчита, че за задължението за м. 10.2002 г., дължимо преди 31.12.2002 г., е погасено поради изтичане на абсолютната 10 -годишна давност по приложимата разпоредба на чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.). Тази давност е изтекла към 31.12.2012 г., за което РЛ е направило възражение в производството пред първоинстанционния съд. Правилно е отменен ревизионният акт в тази му част и поради изтекла абсолютна давност. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните, в частта за определените задължения за м. 12 и м. 01.2003 г. След извършена проверка на приетите по делото доказателства вещото лице е дало заключение, че основанията за извършените преводи от РЛ към ЕТ " Веда - Юлий Борисов" са "надвнесена сума ДДС по ф-ра № 10 за пшеница от 02.12.2002 г. " - 816.50 лв. и "върнато ДДС по сделка" - 561.60 лв., т. е постъпилите суми представляват плащане по неосъществена доставка, по която жалбоподателят е бил получател, а не изпълнител. Първоначално е осъществен превод от сметката на ЧЗП към ЕТ на 31.12.2002 г. /на сумата от 1378.10 лв./, а в последствие сумите са възстановени от ЕТ. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Поради непредставянето на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 24 ЗДДС (отм.) сега чл. 25, ал. 2 ЗДДС/, тоест не е налице възникнало данъчно събитие и няма основание за начисляване на ДДС. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски на касатора не се дължат, няма данни ответникът по касация да е направил такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение