Решение № 9101 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2040/2016 г.

Решение № 9101 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2040/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от началник сектор "ПП" при ОДМВР В. срещу решение № 2622 от 9.12.2015 г. по адм. д. № 2461/2015 г. на Административен съд В., с което е отменена заповед № 30087/12.07.2007 г. на Началник на сектор "ПП" при ОД на МВР - В. за налагане на принудителна административна мярка на И. П. Г. "изземване на СУМПС", на основание чл. 171, т. 4 от ЗДП. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приел, че органът не е изпълнил задължението си по чл. 26 АПК за уведомяване на адресата за започване на административното производство и евентуално не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От представените по преписката наказателни постановления е видно, че те са издадени срещу И. Г., не са обжалвани и са влезли в сила. Неправилно съдът приел, че невписването на номерата на наказателните постановления в заповедта е основание за отмяната й. Във връзка с издаването на заповедта са събрани доказателства, изготвена е справка за нарушител, в която са отразени всички извършени нарушения от водача за които са му отнети контролни точки, изискани са всички наказателни постановления, поради което жалбоподателят пред съда е могъл да осъществи защитата си. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е представил писмено становище. Излага доводи, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена през 2007 г. и пред следващите 8 години е проверяван многократно и контролният орган е счел, че е пълноправен участник в движението и е с валидно свидетелство за правоуправление. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до нейната незаконосъобразност. Нарушена е разпоредбата на чл. 26 от АПК, липсват доказателства жалбоподателят да е уведомен за започналото срещу него административно производство. В приложено копие от уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК няма данни кога е издадено, дали и кога е връчено, под него е записано "Обр. Р-ка на 24.07.2007 г.", която не е представена. В заповедта е посочено, че срещу Г. има издадени наказателни постановления, с които са му отнети всички контролни точки, както и че те са влезли в законна сила. Изложил мотиви, че заповедта не са посочени номерата на тези наказателни постановления, въз основа на които административният орган е направил своите изводи, кой ги е издал, за какви нарушения са постановени, кога са влезли в законна сила, който недостатък не би могъл да се санира, нито с последващи действия на органа издал акта, нито на съда. Едва при съдебното обжалване административният орган представил справка за наложените на жалбоподателя наказания и отново не посочил въз основа на кои наказателни постановления е издал процесната принудителна административна мярка. Съдът не следва да предполага, кои са тези постановления и да ги издирва, съобразявайки времето когато е издадена процесната принудителната административна мярка. Приел, че заповедта не е мотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК Обстоятелството, че между издадените срещу жалбоподателя наказателни постановления има такива, които са влезли в сила и с тях са отнети всички контролни точки на водача, приел за ирелевантно, тъй като не може да се установи, че административния орган е имал предвид точно тези наказателни постановления. Въпросът за изтекла погасителна давност е неотносим, тъй като с обжалваната заповед не е наложено административно наказание, а е приложена принудителна административна мярка. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че след като в заповедта за налагане на принудителната административна мярка не е посочено за какъв период на жалбоподателя пред съда са отнети всички контролни точки, с кои издадени и влязли в сила наказателни постановления са отнети всички контролни точки на жалбоподателя пред съда, то заповедта не е мотивирана и не може да се мотивира след издаването й като се посочат наказателните постановления, отнетите по които точки са дали основания за издаването, което също не е направено и не е уточнено от административния орган. Наказателни постановления са представени в съдебното производство по изискване на съда, но заповедта не е мотивира с отнемането на контролни точки по представените наказателни постановления и не може да се изисква съдът да мотивира обжалвания административен акт. Липсва и предложение за издаване на заповедта, в което тези обстоятелства да са посочени. За определен период може да са отнети всички контролни точки на водача, но за друг период да не са, тъй като законът предвижда и служебно възстановяне на контролни точки. Освен това заповедта е издадена през 2007 г. и е връчена през 2015 г., което не отговаря на целта на закона за отнемане на свидетелството за управление когато са отнети всички контролни точки на водача, с оглед на което водачът да се яви на изпит за правоспособност за да не създава опасност за движението. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение