Решение № 175 от 13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 821/2016 г.

Решение № 175 от 13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 821/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 285/17.11.2015 г., постановено по гр. д. № 356/2015 г. от състав на Апелативен съд - Велико Т.. Ответникът по касационната жалба я оспорва, като в открито съдебно заседание поддържа оспорването, чрез своя процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 354/4.04.2016 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, "От кой момент става изискуемо вземането и започва да тече погасителната давност за извършени подобрения в чужд имот при прекратен договор за наем по иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД?" Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - произнасяне по правния въпрос от страна на въззивният съд в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., т. 7 По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: Давностен срок започва да тече от момента на предаване на имота след прекратяване на наемния договор, който е и момент на получаване на престацията, изразяваща се във връщането на наетия имот от страна на наемателя, на наемодателя. Хипотезите на подобрения, извършени в чужд имот и подобрения, извършени от наемодател в наетия въз основа на договор за наем имот са различни и се уреждат различно от закона, по отношение на настъпването на изискуемостта на вземането за подобренията, респ. за разноските за тяхното извършване или за увеличената стойност на имота. Различието следва от обстоятелството в какво качество са направени подобренията, оттам и е различен момента на настъпването на изискуемостта на вземането, от който момент безспорно започва да тече и погасителната давност за вземането. При наличието на наемен договор, по отношение на вземането за подобрения, изискуемостта настъпва от момента на предаването на имота, след прекратяването на наемния договор, който е и момента на даването на престацията. В този смисъл, настоящия състав споделя изразеното становище по този правен въпрос с решение по гр. д. № 21/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК от състав на II т. отд. на ВКС, както и възприетото в ППВС № 1/1979 г., т. 7. От доказателствата по делото се установява, че за периода на действие на договора, наемателят по делото е извършил редица подобрения, подробно отразени в заключението на вещото лице по приетата съдебна-техническа експертиза се установява, че разходите за извършените подобрения в наетия имот са на стойност 41 382, 30 лева. Този размер е посочен от вещото лице, а количеството, вида и обема на извършените дейности се установява както от настоящото състояние на обекта, отразен от вещото лице, така и от показанията на разпитаните като свидетели по делото лица. В така посочената сума не следва да се включват и не са включени, посочените от вещото лице печалба, ДДС и коефициент за овехтяване, а следва да се добавят разходите за положените тапети и боя по тавани, общо в размер на 1622,15 лева. Общия размер на извършените от наемателя разходи за извършените подобрения възлиза на 43 004,45 лева, до която сума е основателен предявения иск. С оглед обстоятелството, че се касае за извършени от наемател подобрения в нает имот, без в договора между страните да е посочено за чия сметка са извършените разходи, обеднелия наемател разполага с иска по чл. 59 ЗЗД да иска присъждането на направените разходи, а не на увеличената стойност на имота, за извършените подобрения. Предвид изложеното, предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен до размера на посочената по-горе сума. Направеното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото към началото на 2012 г. имотът все още се е ползувал от наемателя въз основа на наемния договор, като искът за връщане на наетата вещ е предявен през 2013 г., като в рамките на това производство е предявен и искът с правно основание чл. 59 ЗЗД /обособен като самостоятелен иск, след разделяне на производството по насрещния иск/. С оглед на отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, не е изтекъл петгодишния давностен срок по отношение на вземането, като възражението в тази насока е неоснователно. Предвид обстоятелството, че не са налага извършването на нови процесуални действия по делото, настоящата инстанция счита, че следва да се отмени решението на въззивният съд, като неправилно и вместо него се постанови ново, с което се уважи предявения иск за посочената по-горе сума - 43 004,45 лева. С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част на предявения частичен иск за сумата от 43500 лева, в размер на 5 842 лева, за всички съдебни инстанции. Водим от горното, състава на ВКС