Решение № 342 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2013 г.

Решение № 342 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение № 293/14.6.2012 г. по гр. д. № 229/2012 г. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., е отменил решение № 469/28.10.2011 г. по гр. д. № 780/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и е отхвърлил предявените от М. В. Ц. от [населено място], област П., против [община] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. Срещу влязлото в сила решение на касационната инстанция е подадена молба, вх. № 1513/17.5.2013 г., за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от ищцата М. В. Ц.. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по посочената по-горе правна норма, тъй като от представените с нея две епикризи се доказва, че е налице заболяване, за което се иска предварително съгласие на Инспекцията по труда, тъй като заболяването попада в списъка по Наредба № 5 на Министъра на здравеопазването, а такова не е искано, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Моли се за отмяна на касационното решение и връщане делото за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна - [община], е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. Претендират се разноски. В съдебно заседание становището му се поддържа от процесуалния му представител - адв. Х., която претендира и разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответника по молбата, становището на процесуалния представител на ответника по молбата, изразено в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в сроковете по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл. 303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай молителката се позовава на писмени доказателства. Не е налице нито една от хипотезите на цитираната правна норма. В инстанционното производство молителката нито е твърдяла за наличието на представените с молбата писмени доказателства, нито се е позовавала на обстоятелството, че не може да се снабди с тях. Не е налице и твърдение от нейна страна, че не е знаела за тези доказателства. Нещо повече, с исковата молба изобщо не е навеждан довод за незаконосъобразност на процесното прекратяване на трудовото правоотношение, поради нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, за да бъде същият обсъждан в инстанционното производство, и евентуално съдилищата да се произнасят по него. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода от спора в настоящото производство молителката следва да заплати на ответника по молбата деловодни разноски за настоящото производство в размер на 450 лева. Водим от горните съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,