Решение № 2316 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7638/2012 г.

Решение № 2316 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7638/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Георгиев, срещу решение № 825/12.04.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1927/2011 г., с което е отменено решение № 1146/28.06.2011 г. на началника на Митница Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че действително платената цена е декларираната в процесния ЕАД. Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "САДАТ" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 1146 от 28.06.2011 г. на началника на Митница Пловдив, както и да се присъдят направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "САДАТ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" № 168 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Костов и заявява претенция за присъждане на разноски. Заинт. страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било решение № 1146/28.06.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 201, § 1, б. "а", § 2 и § 3, чл. 214, § 1 и чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е определена нова митническа стойност на стоката под № 1 хартиени носни кърпички марка "Танго" с нето тегло 10442 кг по ЕАД № 10ВG003000Н0013268 от 1.02.2010 г., поставена под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление и съответно е определено задължение на "САДАТ" ООД за допълнително заплащане на ДДС в размер на 3 859.51 лв. ведно със законната лихва от 1.02.2010 г. В мотивите на решението е посочено, че при направена съпоставка с представената по линия на международно сътрудничество от Главна дирекция за ЕС и външни отношения, Подсекретариат за митниците при Министерски съвет на Република Турция износна митническа декларация, е установена по-висока цена. Пловдивският административен съд е отменил оспореното решение, като е приел следното: По делото са представени две ЕАД по износа, които са с идентични номера и дати, но в тях са посочени различни условия на доставката и различна цена. В едното ЕАД фигурира същата цена като декларираната от "Садат" ООД в размер на 4 660. 20 евро, а в другото - цената, възприета от Митница Пловдив в размер на 19 590.10 щ. д. В първото ЕАД в кл. 20 е посочено условие на доставката "СРТ PLOVDIV", а във второто "FOB ISTANBUL". Условието на доставката "СРТ PLOVDIV" е договорено в договора, сключен между турското и българското дружество и именно това разколебава извода, че декларацията, представена от турската митническа администрация, отразява реално цената. Така постановеното решение е правилно. Чрез фактурата и квитанцията за потвърдено плащане от доставчика се установява платената реално цена на стоката, която е и митническата стойност, определена по реда на § 29 от МК. С тази стойност стоката е заведена в счетоводството на българското дружество по сметка 304 "Стоки" и също счетоводно е отразено плащането в полза на турското дружество в потвърдения от него размер. Не се установява извършено плащане на различна, по-висока цена. Цената, посочена в представената от вносителя пред българските митнически власти фактура - 2.70 евро за кутия съответства на договореното в чл. 8 от договора между двете дружества. От страна на турската митническа администрация не е представена фактура, отразяваща цена в размер на 19 590.10 щ. д. С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че следва да се кредитира това износно ЕАД, в което е посочена цена 4 660.20 евро, каквато е декларирана и от "САДАТ" ООД в подадената от него вносна ЕАД № 10ВG003000Н0013268/1.02.2010 г. Поради това, решението на АС - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация не следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, тъй като доказателства за направени такива не са представени. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,