Решение № 1289 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Директорът на Областна дирекция Земеделие Бургас, чрез процесуалния си представител Ж. Д. Ламбова на длъжност Директор на дирекция Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси при ОД Земеделие - Бургас, и от "Аматерасу ИК" ООД със седалище гр. Несебър, [улица]представлявано от управителя К. Н. С. чрез процесуалния си представител адв. И. Ангелов. Двете жалби са срещу решение 3752/17.05.2024г. постановено по адм. дело 150/2024 г. на Административен съд - Бургас. В двете жалби са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като е постановен в противоречие на материалния закон и необоснованост, поради което правят искане за отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу обжалвания административен акт. В касационната жалба на "Аматерасу ИК" ООД са релевирани доводи за недопустимост на съдебния акт, поради което се иска обезсилването му. В жалбата на Директорът на Областна дирекция Земеделие Бургас е направено искане за присъждане на разноски, а в режим на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна. В провелото се на 20.01.2025 г. открито съдебно заседание от процесуалния представител на "Аматерасу ИК" ООД - адвокат Ангелов, е заявил, че не може да посочи разноски. Ответникът по двете касационни жалби Язовири ЕООД с представена по делото, писмена молба оспорва като неоснователни касационните жалби. Претендира първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила, както и присъждане на разноски. Представя писмена защита. Ответникът по двете касационни жалби И. Г. Д., не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че не са налице касационно отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, в тази врзка предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършената служебна проверка от настоящата инстанция и при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК настоящият състав приема за установено следното: Производството пред Административния съд-Бургас е било образувано по жалба на Язовири ЕООД срещу заповед РД-04-115/30.06.2023г. на директора на Областна дирекция Земеделие , с която е определено Аматерасу ИК ЕООД за спечелил търга с тайно наддаване и за наемател за срок от десет години на поземлени имоти частна държавна собственост с идентификатор 51500.72.54 по КККР на гр. Несебър, м. Несебърска мера с площ 28 216 кв.м. и идентификатор 61056.25.100 по КККР на [населено място], м. Блато, с площ 373 616 кв.м., с представени права за управление на ОД Земеделие Бургас. С оспорената заповед е определена месечна наемна цена 4200лв. С обжалваното решение 3752 от 17.05.2024 г., постановено по адм. дело 150/2024 г. Административен съд Бургас е отменил оспореният административен акт и е осъдил Областна дирекция Земеделие Бургас да заплати на Язовири ЕООД сумата от 1050 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган, но при формално спазване на етапите за провеждане на производството. Процедурата е открита със заповед РД-04-136/19.08.2021г. по смисъла на чл. 43, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, счита че са спазени сроковете за провеждане на производството, месечната наемна цена е определена по реда на чл. 41 от ППЗДС и същата е посочена в заповедта за откриване на търга, спазено е изискването за назначаване на комисия, която да разгледа постъпилите заявления при спазване на чл. 43, ал.4 от ППЗДС. Представен е протокол от комисията за осъществената от същата дейност. Производството е приключило с издаване на оспорената заповед. Съдът е посочил, че заповедта, с която е определен участника спечелил търга, както и останалите актове в хода на производството са издадени в установената от закона писмена форма. На следващо място съдът е приел, че при откриване на тръжната процедура не са спазени изискванията на чл. 13, ал.2, т.3 от ППЗДС, тъй като в заповедта за откриване на търга не е посочено предназначението на имотите, както и че предназначението на същите не е отразено и в сключения договор за наем. Административния съд е посочил, че представените по делото АЧДС 10587/01.02.2022г. и скици на двата поземлени имота от 25.10.2021г., в които е отразено предназначението на имотите е неотносимо към провеждането на търга, тъй като същите са издадени след приключване на работата на тръжната комисия. На следващо място съдът е установил, че поземлените имоти предмет на търга не са правилно описани, тъй като не са посочени съществени характеристики. По отношение на имот с идентификатор 61056.25.100 има законно изградени постройки, които са собственост на ЕТ Иполита З. И. . Следователно установената собственост по отношение на едноличния търговец върху сградите , построени в държавен имот, по силата на чл. 64 от ЗС създава ограничение за ползване на земята, както и че е налице и ограничение изразяващо се в това, че собственикът на площите дължи предоставяне на достъп до сградите на техния собственик, поради така установеното съдът е достигнал до извода, че наличието на ограничения въру ползването на един имот безспорно е от съществено значение при отдаването му под наем, доколкото възпрепятства посочените площи към изградените постройки да бъдат ползвани от собственика на терена, като това ограничение се прехвърля и на наемателя, поради което е налице неточност в определянето на предмета, като не е посочил всички относими към него ограничения в ползването му, което води до нарушение на чл. 13, ал.2, т.1 от ППЗДС и чл. 43, ал.1, т.1 от ППЗДС. Въз основа на така установеното, съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на това основание е отменил оспорената заповед. Постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на оспореното решение не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. При безспорно установеното по делото от фактическа страна, правилно в атакуваното решение административният съд приема, че предявената от дружеството жалба срещу административния акт е допустима и я разглежда по същество, при което постановява оспореното пред настоящия състав решение, което последният счита за допустимо. Оплакванията на касатора в обратния смисъл, преповтарящи релевираните пред първостепенния съд възражения за недопустимост на жалбата, а оттам и за недопустимост на постановеното по нея съдебно решение, са неоснователни. Както законосъобразно приема административният съд в своите мотиви, в случая се касае за нередовно връчване от една страна, а от друга, че дружеството има правен интерес от оспорване на индивидуалния административен акт. Обжалваното решение е и правилно, по подробно изложените в него, споделени от състава, мотиви, които с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е възприел, че предмета на търга не е бил точно описан. Твърдението е неоснователно и се опровергава от установената по делото фактическа обстановка. Липсата на индивидуализация на частите от предмета на търга с точно описание, каквото е изискването на чл. 13, ал. 2, т. 1 ППЗДС рефлектира неблагоприятно върху потенциалните участници в него. Неяснотата за точността на предмета оказва влияние и върху ценовото им предложение. Съществената част от заповедта за обявяването на търга е точното описание на имотите или на частите от тях, а в конкретния случай по делото безспорно е установено, че в поземлен имот с идентификатор 61056.25.100 има законно изградени постройки, които са собственост на ЕТ Иполита - З. И. . Същите съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗС създават ограничение за ползване на земята върху, която те са изградени и върху тяхната прилежаща площ от една страна, а от друга страна е налице и ограничение, изразяващо се в това, че собственикът на площите дължи предоставяне на достъп до сградите. В случая, видно от заповедта за откриване на търга тези обстоятелства не са отразени, а същите са от съществено значение при отдаването под наем, доколкото ще се възпрепятства възможността посочените площи към изградените постройки да бъдат ползвани от собственика на терена. Следователно така установената неяснота относно един от най-съществените реквизити на оспорения административен акт, водят до съществено нарушение на относимите норми, водещо до незаконосъобразност на акта само на това основание. Описанието на имота - предмет на търга, е най-съществената част от волеизявлението на административния орган, доколкото обстоятелството кой и какъв точно имот се отдава под наем, е от основно значение за вземане на решение за участие в процедурата от страна на евентуалните участници в същата. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба относно несъответствието на предназначението на имотите. От данните по делото безспорно е установено,че в заповедта за откриване на търга не е посочено предназначението на имотите предмет на търга. Правилно административния съд е приел, че представените Акт за частна държавна собстевност и скици на двата имота с отразено предназначение на имотите са ирелевантни, тъй като същите са издадени след приключване на тръжната процедура и същите не могат да санират пороците на заповедта. Непосочването на предназначението на имота, който се отдава под наем, представлява нарушение на императивното изискване на чл. 13, ал. 2, т. 3 ППЗДС, както правилно е установил и административният съд. По твърдението на директора на Областна дирекция Земеделие , гр. Бургас, че отменения административен акт е издаден в изпълнение на решение 4866/09.05.2023г. постановено по адм. дело 2046/2023 на ВАС, следва да се посочи, че: С цитираното решение е оставено в сила решение 1538 от 23.12.2022г. постановено по адм. дело 1476/2022г. на Административен съд Бургас. Предмет на съдебен контрол е била заповед РД-04-108/02.08.2022г. на директора на Областна дирекция Земеделие гр. Бургас, с която е прекратена открита със заповед РД-04-136/19.08.2021г. процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем, срочно и възмездно, на позмелени имоти държавна собственост. На първо място съдът е приел, че заповедта не е мотивирана, тъй като не са налице фактическо основания послужили за прекратяване на процедурата, а на второ място съдът е посочил, че органът е следвало да извърши преценка дали не е налице основание за спиране на производството по реда на чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК. Със същото не са разглеждани основанията за откриване, провеждане и приключване на тръжната процедура, какъвто е настоящия случай, поради което твърдението, че е издадено в съответствие с предходни съдебни решения не е било спорно в настоящото производство. При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на Административен съд - Бургас не страда от пороци, вписващи се в хипотезата на чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК, а депозираните срещу него касационни жалби са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение. Предвид изхода на настоящото производство, претенцията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски следва да бъде оставени без уважение. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на ответника "Язовири" ЕООД, чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски, касаторите следва да бъдат осъдени да му заплатят общо сумата от 1000 лв. - адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Противопоставеното възражение от страна на директора на Областна дирекция Земеделие - касатор в жалбата за прекомерност на претендираните разноски от "Язовири" ЕООД се явява неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на спора. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение