Решение № 2709 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2018 г.

Решение № 2709 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Владимиров, против решение № 5368 от 8.09.2017 г., постановено по адм. д. № 385/2017 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът "В. София" ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АССГ отменя Решение № 502/16.12.2016 г., на КЗД-пети специализиран заседателен състав по преписка № 166/2014 г., с което по оплаквания на Г. Владимиров, за дискриминация от "В. София" ЕООД, осъществена на основата на признак "увреждане", КЗД: -установява, че с действията си, ответна страна-"В. София" ЕООД, представлявана от К. Костадинов, не е извършил дискриминация по см. на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "увреждане". -оставя без уважение жалба с вх. № 44-00-1483 от 28.03.2014 г. подадена от Г. Владимиров. За постанови съдебния акт първоинстанционния съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и изпълнение от КЗД на регламентираната процедура, но съдът няма как да разгледа твърденията за допусната дискриминация през м. юли 2013 г., тъй като същите са погасени по давност съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр., и не може да разгледа възраженията във връзка с начина на престиране на работна сила и уреждане взаимоотношенията между работник и работодател като неподлежащи на разглеждане в това производство. Съдът е счел, че определеният в чл. 52, ал. 1 от ЗЗдискр. е преклузивен, изрично лимитиран срок, след който законодателят приема, че поради твърде закъснялото във времето административнонаказателно преследване, се губи смисъла на неговото предупредително и възпитателно въздействие върху дееца и върху останалите граждани на обществото и се заличават административнонаказателните последици от извършеното деяние. В конкретния случай срока по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. е започнал да тече от третия работен ден след започване на работа от лицето през м. юли 2013 г., който към момента на постановяване на оспореното решение на КЗД-16.12.2016 г. е бил изтекъл и вместо да постановява решение по същество КЗД е следвало да прекрати производството. Решението е неправилно. Противно на възприетото от първостепенния съд разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. касае забрана за образуване на производство в тригодишен срок от осъществяването на форма на дискриминация по см. на цитирания закон, и въвежда задължение за прекратяването на образувано такова, като законодателя има предвид този срок да е изтекъл преди датата на образуване производство пред независимия специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация по чл. 40, ал. 1 от ЗЗДискр, а не след този момент. Преклузията на правото на дискриминираното лице да търси защита не е обвързано с продължителността на административното производство по ЗЗДискр. или проведеното в последствие съдебно производство. В случая заявената дискриминация от Г. Владимиров касае м. юли 2013 г., за което същия е сезирал КЗД на 28.04.2014 г., а преписката е образувана от административния орган под. № 166 с разпореждане № 400/10.04.2014 г., т. е. в рамките на тригодишния рок по чл. 52, ал. 1 от ЗЗдискр. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, като при съобразяване факта, че АССГ не се е произнесъл по съществото на спора и в обжалваното решение липсват каквито и да са мотиви в тази насока, предвид забраната пред настоящата инстанция за фактически установявания, обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след направен анализ и преценка на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност и евентуално след събиране на други допустими и относими доказателства, да установи релевантните за решаване на правния спор факти- налице ли е дискриминация по сочения от Владимиров признак, като изложи мотиви относно материалната законосъобразност на оспорения акт и съответствието му с целта на закона. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни в пълнота задължението си за извършване на преценка, на която подлежат всички факти и доводи от значение за случая в съответствие с принципа за истинност съгласно чл. 7, ал. 2 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, състав на Пето отделение