Решение № 525 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1345/2010 г.

Решение № 525 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1345/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Образувано е по молба на П. Г. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 271 от 04.03.2010 г. по в. гр. дело № 1376/2008 г. на В. окръжен съд, първи граждански състав в частта, с която е потвърдено решението на В. районен съд от 24.03.2008 г. по гр. дело № 7505/2006 г. в частта му за отхвърляне на предявения от молителката срещу Ц. Д. П., М. Д. Д. и Т. Ц. Д. иск за предаване на владението върху 600/910 кв. м. ид. ч. от ПИ № 1237 по плана на м. "М. р." с площ от 910 кв. м. Твърди се, че е налице новооткрито обстоятелство, а именно, че подписите за "Председател" и "Секретар" на ИК на ОНС-В. в Препис-извлечение № 2125/6.07.1968 г. не са изпълнени от лицата Х. Т. и С. К., заемащи тези длъжности към датата на издаване на протокол № 8, решение № 4 от 19.05.1967 г. на ИК на ОНС-В.. С молбата за отмяна се представя протокол № 185 от 16.03.2010 г. за извършена съдебно-графическа експертиза по гр. дело № 6274/2007 г. на В. районен съд, 14-ти състав, който според молителката удостоверява твърдяното от нея новооткрито обстоятелство. Ответниците по молбата за отмяна М. Д. Д. и Ц. Д. П. са на становище, че същата е недопустима, а по същество - неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С атакуваното влязло в сила въззивно решение е прието, че в полза на наследодателя на ответниците Д. Д. Д. е било валидно предоставено право на ползване върху процесния имот на основание ПМС № 21/1963 г. Окръжният съд е основал този извод на протокол № 8/19.05.1967 г. на ИК на ОНС и списъка към него, приети във въззивното производство, в който наследодателят Д. Д. Д. бил вписан под № 132 и издаденото въз основа на този протокол удостоверение № 2125/06.07.1968 г., в което било посочено, че предоставеното място за ползване е с площ 0.8 дка в м. "П. ч. " и граници: Н. К., път, Д. Й.. Съдът е приел, че в списъка, неразделна част към протокол № 8/19.05.1967 г., срещу името Д. Д. Д. е посочено, че предоставеното му място е в м. "М../Г. ". Прието е, че е заплатена цената на земята до размер на 600 кв. м.; в имота е построена през 1983-1984 г. с разрешение за строеж масивна двуетажна сграда, електрифицирана, но без В. вътре, с външна тоалетна и водопровод в мястото. Със съдебно-техническа експертиза е била установена идентичност на предоставения за ползване имот, посочен като такъв в местностите "П. ч. ", "Г. " и "М. ", с процесния имот. С оглед на признатите на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ права и осъщественото наследствено правоприемство след смъртта на Д. Д. и Т. Ц. за 600 кв. м. ид. ч. от ПИ 1237 въззивният съд е отхвърлил иска. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на заключения на вещи лица. По смисъла на закона, новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има вещо лице, което преди всичко ще следва да бъде разпитано, за да потвърди, че поддържа депозираното от него по друго дело писмено заключение. Макар и да е било изготвено в писмена форма и да е било прието от съда, пред който е било представено, заключението на вещо лице няма характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не може да бъде използвано направо по друго дело без изслушване на експерта по реда на чл. 200 ГПК. Както се посочи, новият документ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК трябва да представлява доказателство по делото, което пряко удостоверява твърдяното с него новооткрито обстоятелство и да е достатъчен да послужи като причина, която да доведе до отстраняване на силата на пресъдено нещо на атакуваното с молбата за отмяна решение и да наложи необходимост от повторно разглеждане на делото. Доколкото в извънредното извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила решения Върховният касационен съд не може да събира заключения на вещи лица по предвидения за тези доказателствени средства процесуален ред, недопустима е отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основана на заключение на вещо лице, депозирано по друго дело. Предвид изложеното, представеният с молбата за отмяна протокол № 185 от 16.03.2010 г. за извършена съдебно-графическа експертиза, назначена от В. районен съд, 14-ти състав с определение в съдебното заседание от 17.11.2009 г. по гр. дело № 6274/2007 г., представлява заключение на вещо лице, допуснато по друго гражданско дело, което не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Протокол № 185 от 16.03.2010 г. за извършена съдебно-графическа експертиза по гр. дело № 6274/2007 г. на В. районен съд, 14-ти състав не може да послужи като основание за отмяна и по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК, доколкото процесуалният закон е поставил изискването по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, върху който е основано решението. Този "надлежен съдебен ред" по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК е влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. В обобщение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на II г. о.