Решение № 189 от 13.05.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 158/2009 г.

Решение № 189 от 13.05.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 158/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по в.н.о.х.д. № 241/2008 г. на Апелативен съд гр. Б. е подадена касационна жалба от подсъдимия И. К., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник. Частните обвинители и граждански ищци не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановения съдебен акт законосъобразен, при спазване на процесуалните правила, а наложеното наказание справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 21.01.2009 г. постановено по в.н.о.х.д. № 241/2008 г. по описа на Апелативен съд гр. Б. е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 545/2007 г. на Окръжен съд гр. С. С посочената присъда подсъдимия И. К. е признат за виновен, в това на 28.08.2007 г. в гр. Н., по хулигански подбуди причинил на А. С., лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК вр. с чл. 18 НК. Признат е за виновен и в това, че на същото място и по същото време по хулигански подбуди, причинил на Я. А. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 НК вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл. 23 НК Съдът е определил едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата са уважени граждански искове за причинени неимуществени вреди, в полза на пострадалия А. С. в размер на 3000 лв. и в полза на пострадалия Я. А., в размер на 5000 лв. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия К: Доводите за съществени процесуални нарушения, касаят такива допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото, не отстранени от въззивния съд. Защитата на подсъдимия възразява, на отказа на Окръжния съд да замени участвалия по делото преводач, от превода на който подсъдимия не бил доволен, на отказа за връчване на обвинителния акт в превод на турски език и от там за нарушено право на защита, тъй като подсъдимия фактически не знаел в какво е обвинен. Доводите са неоснователни. При провеждането на всички процесуално следствени действия подсъдимия е участвал с преводач и защитник. Участвалия по време на първоинстанционното разглеждане на делото преводач е назначен по предвидения в НПК ред, без възражения на подсъдимия и защитата му и след като Съда се е уверил, че липсват процесуални пречки, визирани в чл. 29, ал. 1 и ал. 2 НПК и чл. 148, ал. 2 НПК. По искането на защитата за замяна на преводача, Съда подробно и аргументирано се е произнесъл с протоколно определение от 8.07.2008 г., срещу което произнасяне не е възразено. Отново по искане на защитата на подсъдимия са предоставени преписи от обвинителния акт повторно, от протоколите на всички проведени съдебни заседания и протоколи от почти цялото досъдебно производство важени са и всички доказателствени искания на подсъдимия и защитата му. По тези съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира, че не са налице претендираните процесуални нарушения и подсъдимия е осъществил правото си на защита в пълнота. Липсват възражения по събирането и оценката на доказателствата, а и такива не се установяват. Инстанционните Съдилища са събрали достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, необходими за установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, подробно и задълбочено са ги обсъдили, изложили са съображения, кои обстоятелства приемат за установени и на коя доказателствена основа. При правилно установените факти и закона е приложен правилно. Подсъдимият на инкриминираната дата, по хулигански подбуди е нанесъл телесни повреди на две лица, които е видял за пръв път същия ден, на публично място, след значителна употреба на алкохол, след предупреждение на органите на МВР и по този закон е осъден, т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, са съобразени всички обстоятелства от значение, включително и заключението на съдебно медицинската експертиза за актуалното здравословно състояние на подсъдимия, степента на обществена опасност на извършените две деяния, както и тази на самия подсъдим, начина на извършване на деянието и проявената упоритост . Общо определеното по реда на чл. 23 НК наказание от четири години лишаване от свобода е достатъчно и справедливо и с изтърпяването му могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение