Решение № 9390 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 412/2011 г.

Решение № 9390 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 412/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 1271 от 5.11.2010 г. постановено по адм. дело № 950/2010 г. от Административен съд Бургас, с което е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № 200900413/29.01.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Сливен, потвърден с Решение № РД-10-103/06.04.2010 г. на Директора на Дирекция ОУИ гр. Бургас. В касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като задължително условие, предпоставящо правото на приспадане на данъчен кредит, е освен предназначението на стоката, предмет на доставката, и статутът на лицето - получател по доставката, т. е. същото следва да е регистрирано по ЗДДС. Изложени са подробни възражения и срещу приетото от съда досежно приложението на Семейния кодекс, като се твърди, че Камен Христов не е ангажирал доказателства, установяващи твърденията му, че имотът е изключителна негова собственост или такива, оборващи презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК за съвместния принос на съпрузите при придобиването му. По тези съображения касаторът претендира отмяната на съдебния акт и юрисконсултско възнаграждение в размер на 663 лв. Ответникът по касационната жалба - Камен Георгиев Христов, я оспорва като неоснователна в писмено становище от 16.06.11 г. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 200900413/29.01.2010 г., издаден от ТД на НАП - Сливен, потвърден с Решение № РД-10-103 от 06.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, с който на Камен Георгиев Христов е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 68, ал. 1 ЗДДС в размер на 10 662.40 лв. за данъчен период от 22.06.2009 г. до 30.06.2009 г. по фактури № 89/19.12.07 г., № 91/21.12.07 г. и № 295/26.06.09 г., издадени от "Логсървисис Ленд" ООД. С РА на Христов за ревизирания период е намален размера на дължимия за възстановяване ДДС, т. е от декларирания за възстановяване ДДС за периода общо в размер на 19 173.65 лв. с РА е призната за възстановяване за същия период сумата - 9 586.83 лв. Намаляването на дължимия ДДС за възстановяване, направено с РА е в резултат на отказ да бъде признато право на данъчен кредит в пълен размер - признато е право на данъчен кредит за 1/2 от размера на фактурираната сума за ДДС - на ревизирания субект по фактури, издадени от различни доставчици в рамките на ревизираните периоди. В ревизионния доклад и РА органите по приходите не са оспорили правото на данъчен кредит за жалбоподателя по горепосочените фактури, но са приели, че ревизираното лице е титуляр на 1/2 от правото на данъчен кредит. Фактическите констатации на органите по приходите, с които те са обосновали този извод са, че в подадения Опис на наличните активи към 22.06.2009 г. (датата на регистрация по ЗДДС) е посочен НА № 138/18.12.2007 г. със стойност и ДДС, съответстващи на сбора от стойностите по цитираните по-горе фактури. Установили са, че посочените фактури са издадени във връзка с НА за продажба на недвижим имот № 138 от 18.12.2007 г., н. д. № 679, т. IV, рег. № 3903, с който "Логсървисис Ленд" ООД продава на Камен Георгиев Христов самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44094.501.132.1.7 по кадастралната карта на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, който е в съпружеска имуществена общност със съпругата му Ива Иванова Манолова. Констатирано е също така, че е сключен договор за жилищен кредит № 044382/20.12.2007 г., сключен между "Сосиете женерал Експресбанк" АД и Камен Христов в качеството му на кредитополучател и Ива Манолова като съдлъжник. Установено е, че процесните фактури са издадени на името само на съпруга. Въз основа на тези констатации, органите по приходите са направили извод, че ревизираният субект има право на 1/2 част от размера на правото на данъчен кредит по процесните фактури, която съответства на частта му в СИО. Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция "ОУИ"- Бургас, който го е потвърдил изцяло с Решение № РД-10-103 от 06.04.2010 г. Административният съд - Бургас е отменил РА като незаконосъобразен. В мотивите на оспореното решение съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото е правен и той се свежда до следното: следва ли в случая да се упражни правото на данъчен кредит в пълен размер само от единия съпруг, регистриран по ЗДДС, след като се касае за стоки и услуги, придобити от него по време на брак и в качеството му на физическо лице. За да отговори положително, съдът е приел за установено, че правото на данъчен кредит е част от механизма на облагане с ДДС, който е оборотен данък, т. е. начислява се върху стойностите на оборотите на стоките и услугите във всички случаи, в които те са предмет на облагаеми сделки. Приел е още, че право на данъчен кредит има всяко данъчно задължено лице, което е получател по облагаеми доставки на стоки или услуги, които се използват от лицето за извършваните от него облагаеми доставки. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото и по нея не се спори. Въз основа на правилно установените факти, съдът е дал и вярно тълкуване на материалния закон, което се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Спорът между страните е правен и той се свежда до това дали при наличието на фактите, установени по делото, правото на данъчен кредит за стоки и услуги, придобити от съпрузите по време на брака им в резултат на съвместен принос, всеки един от които е регистриран за целите на ЗДДС в качеството на физическо лице следва да се упражни от всеки един от тях до размера на 1/2 от стойността на това право или може да се упражни в пълен размер само от единия съпруг. Правото на данъчен кредит е част от механизма на облагане с ДДС, който е оборотен данък, т. е. начислява се върху стойностите на оборотите на стоките и услугите във всички случаи, в които те са предмет на облагаеми сделки. Право на данъчен кредит има всяко данъчнозадължено лице, което е получател по облагаеми доставки на стоки или услуги, които се използват от лицето за извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставката на услуга е всяко извършване на услуга. По делото не е налице спор, че по процесните фактури, жалбоподателят е станал собственик (в режим на СИО) на доставените стоки (апартамент) и получател на предоставените услуги (посредничество при продажба на апартамент). В този смисъл изискванията на ЗДДС, за да възникне за него право на данъчен кредит във връзка с начисления размер на ДДС по фактурите са налице. В конкретния случай, ако се възприеме тезата на органите по приходите, а именно, че жалбоподателят е следвало да упражни право на данъчен кредит до размера на участието си в семейната имуществена общност, ще се стигне до изопачаване на режима на приспадане на данъчен кредит, който цели да облекчи изцяло данъчно задължените лица по смисъла на ЗДДС, които са получатели по облагаеми доставки, от тежестта на платения от тях ДДС във връзка с тези доставки. Това е така, тъй като съпругата на жалбоподателя, която не е регистрирана по ЗДДС, не е посочена като получател в процесните фактури, поради което и по аргумент от чл. 71, т. 1 от ЗДДС тя не би могла да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, съответстващо на частта и в придобитото по тези фактури, което от своя страна ще доведе до противоречие с принципа за неутралност при понасянето на тежестта от ДДС. Извън изложеното, упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури изцяло от съпруга не уврежда, а напротив, ползва семейната имуществена общност със съпругата му, тъй като води до намаляване на задълженията за ДДС на съпруга, които се заплащат от средства върху които също така е установена СИО. Не на последно място по значение е и обстоятелството, че в конкретния случай не съществува никакъв риск от злоупотреба или нарушение, което би могло да се извърши с процесните фактури, което от своя страна да доведе до увреждане на фиска. С тези фактури не би могло да се упражни право на данъчен кредит, нито от семейната имуществена общност като цяло, която не би могла да бъде данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, нито от съпругата, която не фигурира като получател по фактурите. Следва да се посочи, че към настоящия момент по спорния предмет е налице и формирана съдебна практика - Решение № 3627/19.03.2010 г. по адм. д. № 13655/2009 г., Първо отделение; Решение № 92/05.01.2011 г. по адм. д. № 8259/2010 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение - за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение