Решение № 11352 от 8.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Национална агенция за приходите със седалище и адрес на управление в София, бул. Дондуков 52, подадена чрез пълномощник гл. юрк. Д. Начева, срещу решение 1898/22.03.2022 г. по адм. дело 7826/2021 г. на Административен съд София-град, с което Агенцията е осъдена да заплати на А. Илиев обезщетение за имуществени вреди в размер на 7800.00 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване и защита срещу Ревизионен акт Р-22221520006310-091-001/02.04.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите София, отменен с Решение 1041/08.07.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска (06.08.2021 г.) до окончателното й изплащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 265.00 лв. Касационният жалбоподател релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което исковата претенция на Илиев бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът А. Илиев с [ЕГН] и с адрес в София, [улица], чрез упълномощен процесуален представител адв. Т. Димитров, оспорва подадената касационна жалба с доводи за нейната неоснователност, изложени в писмен отговор от 23.06.2022 г. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. От събраните и обсъдени по делото доказателства от първата съдебна инстанция се установява следната фактическа обстановка: Органи по приходите при ТД на НАП София са издали Ревизионен акт (РА) Р-22221520006310-091-001/02.04.2021 г. спрямо А. Илиев, в качеството му на търговски пълномощник на Чораско грил ЕООД с [ЕИК], за задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски общо в размер на 399640.00 лв. Ищецът оспорил издадения спрямо него РА по административен ред с жалба, вх. 94-А-174/09.04.2021 г., по която решаващият орган директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, не се произнесъл в законоустановения срок. Поради това Илиев оспорил РА пред Административен съд София-град с жалба, вх. 53-04-502/01.07.2021 г. С Решение 1041/08.07.2021 г., постановено в срока по чл. 156, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП отменил обжалвания РА. С Договор за правна защита и съдействие от 17.02.2021 г., сключен между ищеца и адвокатско дружество Димитров, Петков и Костов , като консултант, е уговорено подаването от последния на възражение против Ревизионен доклад (РД) 22221520006310-092-001/11.02.2021 г., извършването на обжалване, процесуално представителство и защита по административен ред срещу евентуално издадения РА (при отхвърляне на подаденото възражение срещу процесния РД), подаване на жалба по съдебен ред при частично потвърждаване или потвърждаване в цялост от страна на компетентния административен орган на издадения РА. Договорена е цена на услугата в размер на 6500.00 лв., без ДДС, явяваща се адвокатски хонорар и дължима от възложителя при настъпване на която и да е от следните предпоставки: приключване на ревизията без издаване на РА; издаване на РА и отмяна на същия от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП; пълно или частично потвърждаване на РА. По първоинстанционното дело е приложено (л. 39) и общо пълномощно, с което Илиев упълномощил адв. Т. Димитров за извършване на процесуални действия по ревизионни производства, водени срещу него. Между същите страни е сключен и Договор 118/30.06.2021 г. за правна защита и съдействие (л. 40, пак там), с който е уговорено адвокатско дружество Димитров, Петков и Костов да извърши съдебно обжалване на РА Р-22221520006310-091-001/02.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, както и да подаде искане за спиране изпълнението на същия. Адвокатският хонорар, договорен по него, е 6500.00 лв., без ДДС и се дължи по банков път към първото заседание по делото. Съдът приел и приобщил като доказателства към делото копия на Фактура 0000000200/06.07.2021 г., платежно нареждане от 12.07.2021 г., извлечение от дневника за продажбите на адвокатското дружество за месец юли 2021 г. и извлечение на дневника на сметка 411/1 на дружеството за същия период. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, от правна страна, че предявената от А. Илиев искова молба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Счел, че, в конкретния случай, са налице всички предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ отменен във фазата на административното обжалване РА, явяващ се властнически акт на административен орган; вреда, изразяваща се в заплатено в хода на административното обжалване на РА адвокатско възнаграждение и причинна връзка между незаконосъобразния РА и вредоносния резултат. Отхвърлил възражението на касационния жалбоподател, че във Фактура 0000000200/06.07.2021 г. е посочен различен от приложения към делото договор, а именно такъв от 07.02.2021 г., тъй като счел, че става въпрос за техническа грешка. Допълнил, че вторият договор от 30.06.2021 г., служещ като основание за издаване на тази фактура, е посочен коректно в нея. Присъдил обезщетението за имуществени вреди така както е претендирано в размер на 7800.00 лв., с включено ДДС. За да обоснове извода си, че присъжда на Илиев и ДДС върху сумата на претендираното адвокатско възнаграждение от 6500.00 лв., обърнал внимание, че приложената фактура не е оспорена от страните, като по делото няма данни ищецът да е регистриран по ДДС и да има право на данъчен кредит. Приел е, че 1300.00 лв. начислен ДДС също се явява пряка и непосредствена вреда от отменения по административен ред РА. Счел за неоснователно и релевираното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по оспорване на РА Р-22221520006310-091-001/02.04.2021 г. пред директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП. Мотивирал се с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата й редакция. Предвид основателността на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, приел за основателна и доказана и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата на обезщетението. Отчел задължителното тълкуване, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г. за началния момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва при унищожаемите административни актове, но присъдил законната лихва, съгласно предявеното в исковата молба от датата на предявяване на иска (06.08.2021 г.) до окончателното изплащане на обезщетението. Присъдил също разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В конкретния случай производството по оспорване на ревизионния акт се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Резултатът от това оспорване е ревизионен акт, отменен изцяло във фазата на административното обжалване. В Глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред , в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 чл. 155, няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. Издаденото Решение 1041/08.07.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с което е отменен оспорения РА, не съдържа разпореждане относно разноските. В този смисъл, както правилно е приел първоинстанционният съд, за страната в оспорването на РА по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Необосновани са също твърденията му, че не е доказано по безспорен начин дали е изплатено адвокатското възнаграждение, както и възраженията относно неговия размер. Съгласно договора за правна защита и съдействие от 17.02.2021 г. е уговорен адвокатски хонорар от 6500.00 лв., без ДДС, платим по банков път при настъпване на някое от изрично изброените условия и срокове по чл. 5, ал. 1 от същия. Направеното в него отбелязване за заплащането му по конкретна банкова сметка кореспондира на представеното платежно нареждане за извършено плащане на 12.07.2021 г. От своя страна основанието за плащане по това платежно нареждане Фактура 0000000200/06.07.2021 г. съответства на приложената такава на л. 42 от първоинстанционното дело. Действително, както е посочил касационния жалбоподател, налице е разминаване между датата на посочения в тази фактура, като основание за издаването й, Договор за правна защита и съдействие (изписана е датата 07.02.2021 г.) и приложения, като доказателство по делото, Договор за правна защита и съдействие от 17.02.2021 г., сключен между ищеца и адвокатско дружество Димитров, Петков и Костов , като консултант. Съвпада обаче с приложените по делото доказателства останалата информация, послужила като основание за издаването й и по-конкретно номерът на оспорения по административен ред РА, от което следва обоснования извод, направен и от първата инстанция, че се касае за допусната техническа грешка при изписване на датата на договора за адвокатска услуга, която грешка в никакъв случай не може да бъде приравнена на липса на плащане. Административен съд София-град е изложил подробни мотиви във връзка с възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, както по отношение начина на определяне на размера на адвокатското възнаграждение, така и по отношение реално понесените и доказани вреди. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатената сума от 7800.00 лв. за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменения, като незаконосъобразен, РА следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Ищецът не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразния РА. Налице е намаление на имуществото му равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство и своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на Илиев се следват разноски в размер на 600.00 лв., видно от приложените Списък на л. 31 от настоящото дело, Договор за правна защита и съдействие 143/22.06.2022 г. на л. 17, преводно нареждане от 22.06.2022 г. на л. 33 и Фактура 0000000230/22.06.2022 г. за внесена сума в горепосочения размер на л. 32. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия,