Решение № 12561 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3523/2019 г.

Решение № 12561 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3523/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на В. Савова, като управител на "Информационна агенция Ливеа" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Лоза, № 12, срещу решение № 142 от 29.01.2019 г. постановено по адм. д. № 2700 по описа на Административен съд гр. Варна за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу акт за регистрация по ЗДДС № 030421801249147/15.06.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 214/31.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – Варна. Според касатора решението на съда е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи и тълкувания, не съответстват на действителната фактическа обстановка и действащите материални и процесуални правни норми. Позовавайки се на извлечения от сметките си, които са приети от съда като доказателства по делото, касаторът твърди, че не е налице хипотезата на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Въз основа на твърденията си, заявява искане първоинстанционното решение да бъде отменено, както и оспорения пред АС-Варна акт за регистрация. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – Варна, редовно призован не изпраща представител. В писмено становище по делото, депозирано на 13.09.2019 г., оспорва подадената касационна жалба. По същество намира същата за неоснователна. Решението на АС-Варна е правилно и законосъобразно, като съдът е извършил преценка на всички доказателства по делото, като е изложил подробни мотиви за своите изводи. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Процесното решение е постановено след правилна преценка на доказателствения материал по делото и при правилно приложение на материалния закон. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства при спазване изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, която неблагоприятно е засегната от съдебното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Варна е акт за регистрация по ЗДДС № 030421801249147/15.06.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна и потвърден с решение № 214/31.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна. Прието е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават неговата отмяна само на това основание. Между страните спор по фактите не е имало, като спорен е само въпросът относно приложимостта по чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС /в сила от 1.01.2018 г./ Разрешавайки спора, АС-Варна е приел, че правилно и законосъобразно административният орган е определил датата, на която дружеството е следвало да се регистрира по ЗДДС. Въз основа на достигнатите ежедневни обороти за 16.05.2018 г и 17.05.2018 г. и липсата на заявление от дружеството в седмодневния законов срок е довело до неспазване на задължението вменено на данъчно задълженото лице. Решаващият състав не е споделил твърденията на жалбоподателя, че облагаемият оборот в размер на 54 096. 75 лв. е достигнат на 16.05.2018 г., представлява сума от оборотите от предходните девет месеца, поради което и в следващия месец юни е подадено заявление за регистрация. Според мотивите на съдебното решение достатъчно е само обстоятелството, че от 1.05.2018 г. до 17.05.2018 г. е достигнат облагаем оборот от 59 410 лв., поради което следва да се приложи специалната хипотеза за регистрация предвидена в чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС, която е действаща за процесния период. Решението е правилно. АС-Варна е извършил съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата представени по делото, без да е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Спорният въпрос между страните, е свързан с това дали и кога са възникнали предпоставките за регистрация на дружеството и дали правилно органите по приходите са приели, че това следва да бъде осъществено в хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. С изменение на ЗДДС, което е в сила от 1.01.2018 г. нормата е допълнена с изречение второ, като е предвидена нова предпоставка за задължителна регистрация - когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. От редакцията на разпоредбата се налага извод, че данъчнозадължените лица са длъжни да определят облагаемия си оборот не само след изтичане на всеки календарен месец за предходните 12 месеца преди текущия/както е било до 1.01.2018 г. /, но и ежедневно за период не по дълъг от два последователни месеца включително текущия. Достигнатият оборот в месец май на 2018 г. не е съобразен и дружеството не е подало заявление за регистрация до 24.05.2018 г., а е сторило това на 7.06.2018 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че е достигнал оборот за регистрация по ДДС за период по дълъг от два месеца и подлежи на регистрация в общата хипотеза на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. От доказателствата по делото е видно, че само оборотът на 16.05.2018 г. и 17.05.2018 г., в размер на 59 410 лв. е достатъчен, за да възникне задължението за регистрация при условията на изречение второ на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Правилно органите по приходите са приели, че е надхвърлен прага за задължителна регистрация към 17.05.2018 г. и са установили, че в седмодневен срок до 24.05.2018 г. не е подадено заявление от данъчно задълженото лице. Като е отхвърлил жалбата срещу актът за регистрация, АС-Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от ГПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,