Решение № 539 от 21.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 588/2009 г.

Решение № 539 от 21.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 588/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на гл. ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от осъдения Д. Г. за възобновяване на НОХД № 3718/08 г. по описа на Бургаския районен съд. Иска се отмяна на постановената по него и неподлежаща на касационна проверка присъда № 291 от 09.03.09 г., потвърдена с решение № 119 от 01.06.09 г. по ВНОХД № 80/09 г. по описа на Бургаския окръжен съд, връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по повдигнатото обвинение. Не се сочат касационни основания, а необоснованост на съдебните актове. Искането се поддържа в съдебно заседание със същите искания. Без конкретни доводи се визират всички основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно и пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда Д. Г. е признат за виновен в това, че на 12.04.07 г. в гр. Б., в съучастие с осъдения по споразумение П. М., противозаконно присвоил при условията на опасен рецидив два мобилни телефона с обща стойност 698.00 лв., собственост на З. Т., които владеел, като равностойността на предмета на престъплението е възстановена, поради което и на осн. чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален "строг" режим, съгласно чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗИН. Съдът се е произнесъл и по разноските. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт. С искането се поддържа тезата, развита и пред инстанциите по фактите, за недоказаност на авторството и почиваща на предположение осъдителна присъда. Същата не може да бъде споделена и не е основание за възобновяване на наказателното дело. В тази насока съдебните състави са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 НПК, като са взели всички мерки за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Взели са решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изложили са убедителни мотиви, защо Г. е съучастник на М. в извършеното престъпление, приемайки за защитна версията му, че извършител е не той, а Г. А. В тази насока са отчели не само самопризнанията на подсъдимия М, разпитан по делото в качеството на свидетел след одобреното с него споразумение по реда на чл. 381 - 384 НПК, но и свидетелските показания на свидетелката Т, разпознала на досъдебното производство Г. като втория съучастник в деянието и потвърдила същото с категоричност и в съдебно заседание. Изолирано от материалите по делото е и твърдението за оказано противозаконно въздействие върху осъдения от водещия досъдебното производство. Разликата във фамилното име е изяснено с писмо № 9* от 23.09.08 г. на община -.. 107 от д. п./, а съдебното минало на Г. законосъобразно е отчетено като квалифициращ признак по чл. 206, ал. 3 НК. За извършеното от осъдения престъпление законът предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода. При условията на чл. 54 НК на него са му определени - три години и шест месеца, като районният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Други такива не се сочат с искането или в съдебно заседание. Настоящата инстанция счита, че наложената санкция отговаря на целите по чл. 36 НК и е справедлива по смисъла на чл. 348, ал. 5 НК. При тези съображения искането на осъдения Г. е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,