Решение № 11937 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2515/2018 г.

Решение № 11937 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2515/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД против решение № 2331 от 28.12.2017 година, постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 2728/17 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане № 47/16.08.2017 г., издаден от М. Маринов – за директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"-гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му, както и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорения акт. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище, получено по делото на 4.02.2019 година. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която постановеният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е АУПДВ, с който на жалбоподателя са установени задължения във връзка с три издадени разрешителни за водовземане от различни водоизточници – повърхностни водни обекти – язовири. Установените вземания са за такси за водовземане за различни периоди от време и за лихви за периода на забавата до датата на издаване на АУПДВ. Съдът е установил, че жалбоподателят е имал издадени разрешителни за водовземане (индивидуализирани в акта) от посочените в акта повърхностни водни обекти, със срок на действие, включващ и периодите, за които са установени таксите. Установено е от съда, че при извършени документални проверки и проверки на място от служители на ответника, при жалбоподателя, е установено, че няма монтирани водомерни устройства за отчитане на количествата използвана вода от съоръженията, поради което контролните органи приели, че дължимите такси следвало да се определят на база максимално годишно водно количество според разрешителното. Установено е от съда, че на жалбоподателя е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите такси по всяко едно от трите разрешителни, която е получена от дружеството на 5.07.2017 година, и с която на дружеството е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Във връзка с така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът е приел следното: след като е анализирал приложимите разпоредби – чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. с ал. 2 и ал. 6 3В, чл. 117а ЗВ, чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, чл. 2, чл. 39, чл. 73, чл. 76 и 78 от Наредбата за ползването на повърхностните води и документите в преписката, съдът е приел, че оспореният акт е издаден в предвидената форма, при наличието на фактическите и правни основания за издаването му, и при спазване на административнопроизводствените правила за това. Съдът е преценил като неопровергани от жалбоподателя, констатациите в протоколите за извършени проверки на конкретните водни обекти - че не са монтирани измервателни устройства за отчитане на количествата изземвана вода. Съдът е преценил като правилен механизма за изчисляване на таксите, посочвайки, че формулата за конкретните такси е дефинирана в чл. 8, ал. 1 от Тарифата вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от нея като размерът на таксите бил правилно определен. Решението е правилно. Основното възражение на касатора е, че загубите по съоръженията на напоителната система са много големи и до крайния потребител достига изключително малък процент от иззетите количества. Това оплакване е неоснователно като ирелевантно за спора, тъй като определянето на таксата не е според използвания воден обем от крайните потребители, а на база отнет воден обем от водния обект, за който се отнася разрешителното. По този въпрос е формирана съдебна практика, която е безпротиворечива и настоящият съдебен състав споделя - решение № 2818/26.02.2019 г., постановено от ВАС по адм. д. № 2598/18 г.; решение № 6054/22.04.19 г. на ВАС по адм. д. № 2924/18 г.; решение № 2937/27.02.2019 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 3324/18 г. и др. По съществото на спора, административният съд е постановил правилно решение. Съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения. Мотивирал е акта си като е формирал съображенията си след подробен анализ и обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Изводите, които е формирал и които са мотивирали решението му са обосновани и верни. Безспорен е фактът, че през процесните периоди, дружеството е водовземало от посочените в акта водоизточници. Във връзка с тази дейност, законодателят в чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите, е предвидел такса, която дружеството дължи, а според алинея 2 на същия член от закона, е предвидил и начина, по който се определя таксата - на база на отнетия обем и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. В производството пред административния съд, жалбоподателят не е опровергал констатациите в протоколите за извършените проверки, които са за липса през процесните периоди на монтирани устройства за измерване на ползваните водни обеми, които да са съобразени с изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. При липсата на монтирани измервателни устройства, законосъобразно е преценено, че таксата следва да се определи на база разрешения годишен лимит съобразно издадените разрешителни. Правилен е и изводът на административния съд за законосъобразното определяне на размера на дължимите такси от административния орган, прилагайки за това формулата, дефинирана в чл. 8, ал. 1 от Тарифата за таксите за вземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/14.06.2011 година и отменена към настоящия момент, но действала през процесните периоди. Пред административния съд не са ангажирани доказателства, които да опровергават размера на определените такси по разрешителните. Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че не са налице релевираните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд