Решение № 5461 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10503/2015 г.

Решение № 5461 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10503/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Община С., гр. С., чрез кмета д-р Ив. Т. Ив., против решение № 54 от 21.07.2015 г. по административно дело № 20/2015 г. по описа на Административен съд Г., с което съдът отменя мълчаливия му отказ по искане с рег. индекс 94.6619-/2/ от 20.01.2015 г. за издаване на превозни билети за дървесина, добита на основание Разрешително № 153/10.11.2014 г. и връща административната преписка за произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Във връзка с така заявените пороци са развити подробни съображения, обосноваващи тезата, че мълчаливият отказ е правилен. Касационният жалбоподател моли да бъде отменено по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното решение и спора решен по същество, като се отхвърли като неоснователна жалбата на П. Т. П. против мълчаливия отказ по искането. От ответната страна - П. Т. П. от гр. Г., чрез надлежно упълномощения адвокат-пълномощник е постъпил писмен Отговор, в който се оспорва изцяло подадената касационна жалба и изложените в нея фактически твърдения, обстоятелства и оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение и се моли да бъде оставена без уважение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното съдебно решение е недопустимо поради липса на предмет. Пред Г. административен съд е обжалван мълчалив отказ по искане № 94.6619- (2)/20.01.2015 г. От съдържанието на същото обаче става ясно, че до кмета на община С. е отправена молба за съдействие "нормалната дейност на подчиненото на Вас звено да бъде възстановена, защото тяхното бездействие ми нанася значителни финансови вреди...". Става дума за дейността на общинско звено "УСОГ" по издаване на превозни билети. Това не е искане за издаване на индивидуален административен акт, а за съдействие, което има характер на предложение по смисъла на чл. 117 АПК и по аргумент от чл. 118, ал. 3 АПК, непроизнасянето на органа не подлежи на съдебно обжалване. Ако се приеме, че е отправено искане за издаване на билет за извозване на добита дървесина, компетентният орган да издаде този документ с характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК е длъжностното лице, определено от кмета на основание чл. 211, ал. 3 от ЗГ, а не самият кмет. Следователно искането е следвало да бъде отправено, респ. препратено до това длъжностно лице, но не може да се приеме, че с непроизнасянето на кмета е формиран мълчалив отказ. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Кмета на Община С. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът констатира следното: С решение № 54 от 21.07.2015 г. по адм. дело № 20/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд гр. Г., на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община С. по искане с рег. индекс 94.6619-/2/ от 20.01.2015 г. за издаване на превозни билети за дървесина, добита на основание Разрешително № 153 от 10.11.2014 г., издадено от Кмета на Община С.; ВРЪЩА административната преписка на административния орган /Кмет на Община С./ за произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение; ОСЪЖДА Община С. да заплати на П. Т. П. от Г. сумата от 35 лева, представляваща направените от оспорващата страна разноски по делото и с последен диспозитив съдът ОСЪЖДА Община С. да заплати на адвокат Г. Хр. Н. от АК - В. Т. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че ако прецени, че съответното лице - заявител отговаря на законоустановените условия за издаване на административния акт, административният орган следва да формира писмено своето волеизявление, като мотивира акта си с наличие на изискуемите положителни материалноправни предпоставки или респ. при отказ, да изтъкне отрицателните такива, но във всички случаи в рамките на срока по чл. 57, ал. 1 от АПК органът е длъжен да материализира акта си в писмена форма. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. Съдът е посочил, че след като на определено лице е било издадено разрешение за отсичане на дървета на основание чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ, то това лице има правото впоследствие да поиска добитата дървесина да бъде маркирана и за нея да бъде издаден превозен билет, а след като лицето има правото да поиска издаването на превозен билет и в случая е налице отправено писмено искане в този смисъл, то компетентният административен орган дължи изрично мотивирано произнасяне, каквото в случая не е налице. Вместо да бъде разгледано искането за издаване на превозен билет, органът е издал заповед за отмяна на издаденото разрешително. След като в законоустановения срок административният орган не се е произнесъл по искането, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който съдът е приел за незаконосъобразен и го е отменил. Така изложените от съда съображения са верни, съобразени са с фактическата обстановка и събраните по делото доказателства - писмени и гласни. Решението е перфектно и би следвало да се остави в сила, защото е правилно, ако не беше недопустимо. Съдът погрешно е квалифицирал предмета на делото и е приел, че е налице годен за оспорване административен акт - в случая мълчалив отказ, на който да извърши контрол за законосъобразност съобразно с критериите, регламентирани в чл. 146 от АПК. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице ако компетентният административен орган не се произнесе в определения от закона срок. За да се произнесе обаче, органът първо трябва да е компетентен и освен това трябва да е надлежно сезиран с конкретно искане - за издаване на административен акт по чл. 21 от АПК или за извършване на административна услуга по § 8 от ПЗР на АПК. В случая е депозирано ИСКАНЕ от Вл. П. П. (който е пълномощник на майка си П. Т. П.), адресирано до Кмета на Община С., което е входирано в общината с Регистрационен индекс и дата 94.6619 - (2)/20.01.2015 г. В това ИСКАНЕ лицето заявява, че на основание издадено разрешително с № 153/10.11.2014 г. за почистване на дървесна и храстова растителност от имоти с № 111 004 и № 111 005, желае във възможно най-кратки срокове да продължи регулярното издаване на превозни билети от Общинско звено "УСОГ". Лицето посочва в искането, че неотложността и своевременността е продиктувана от факта, че има договорени количества дърва с различни клиенти и че ежедневно губи суми в особено големи размери от пропуснати ползи и неустойки и поради тази причина моли кмета за съдействие нормалната дейност на подчиненото му звено да бъде възстановена, защото тяхното бездействие му нанася значителни финансови вреди, за които може да бъде поискана отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С това си съдържание искането представлява сигнал по смисъла на чл. 119 от АПК, подадено до органа, който непосредствено ръководи и контролира длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни действия или бездействия се съобщава. Съгласно чл. 211, ал. 4 от Закона за горите, "дървесината, добита извън горските територии, се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината". В конкретния случай няма валидно направено искане, което да е поставило началото на административно производство. Няма как да се формира мълчалив отказ, а дори и да имаше изрично произнасяне от кмета на общината, то не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК, че "решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване". Съдът е постановил своя съдебен акт по недопустима жалба в недопустимо производство и затова и съдебното решение е недопустимо. Макар и да няма такова оплакване в касационната жалба, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд следи служебно за допустимостта на решението. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Г. ще трябва да бъде обезсилено изцяло, вкл. и в частта му за присъдените разноски, които са последица от този точно изход на спора и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, образуваното съдебно производство да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,