Решение № 14379 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2019 г.

Решение № 14379 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Ячев против решение № 3249 от 6.03.2019 г., постановено по адм. д. № 346/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Възраженията на касатора по същество преповтарят тези, наведени и поддържани и пред първата инстанция. Ответникът – министър на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд отхвърля жалбата на Ж. Ячев против заповед № 3 С-351/18.12.2017 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) е наредено изземването на недвижим имот – частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се в [населено място], район [район], [адрес]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Според съда са неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт, основани на разпоредбата на § 4 ДР от Наредба № Н-22/2010 г. във вр. с § 165 от Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (ДВ бр. 49/16.06.2000 г., изм. бр. 34/6.04.2001 г., отм. ДВ, бр. 35/12.05.2009 г.). Посочва, че жалбоподателят е освободен от кадрова военна служба поради пенсиониране на 23.10.2001 г., поради което за него е приложим § 165 ЗИД ЗОВСРБ (отм. ДВ, бр. 35/2009 г.) и се ползва от правата на наемател по смисъла на цитираната разпоредба. Приема, че с § 4 от сега действащата Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. освен условието да е заварен като наемател към датата на влизане на тази наредба в сила (10.08.2010 г.), наемателят следва да отговаря и на условията по т. 1 - т. 4, предвидени в същата норма, първото от които да е на възраст над 65 г. Приема, че жалбоподателят не отговаря на нормативното изискване, тъй като към този момент има навършени [години], а обстоятелството, че наемният договор с него е прекратен едва към 2017 г., когато вече е на възраст над [години], не означава, че е придобил правото по § 4 ДР на Наредба № Н-22/2010 г. да ползва жилището, предмет на изземване, пожизнено, тъй като изискването за възраст над [години] следва да е изпълнено към момента на влизане в сила на подзаконовия нормативен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводи на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издавеното й. Правилно съдът приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че недвижимият имот, находящ се в [населено място], [адрес] е държавна собственост в управление на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" на основание ПМС № 123/2015 г. Законосъобразен е изводът на съда за съответствие на административния акт с материалния закон. Жалбоподателят е освободен от кадрова военна служба поради пенсиониране на [дата] и за него е приложима разпоредбата на § 165 от ЗИД ЗОВСРБ (отм.); , като се ползва с правата на наемател на жилището. Разпоредбата на новия ЗОВСРБ (в сила от 12.05.2009 г.) не съдържа текст, който да урежда възможността за ползване на ведомствени жилища от пенсионирани военнослужещи. Правилно тричленният състав на ВАС приема, че съгласно разпоредбата на § 4 от ДР на Наредба № Н-22/2010 г. във вр. с § 165 от ЗИД ЗОВСРБ (отм.); е необходимо освен да е заварен като наемател към датата на влизане в сила на наредбата (10.08.2010 г.), касационният жалбоподател следва да отговаря и на условието за възраст – да има навършени 65 години. Към тази дата Ячев не е имал навършени 65 години, както правилно е констатирал първоинстанционния съд, независимо, че към датата на прекратяване на наемния договор през [година] вече е бил навършил възрастта. Изискването за възраст над 65 години следва да е изпълнено към датата на влизане в сила на Наредбата. В случая се изземва жилище –частна държавна собственост, което се държи на отпаднало правно основание от касатора, тъй като договорът, с който имотът му е предоставен под наем, е прекратен на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22/2010 г., по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 24, ал. 1 ЗДС. След прекратяване на наемния договор имотът се държи на отпаднало основание. Следователно изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че спрямо жалбоподателя е осъществено материалноправното основание на чл. 80а, ал. 1 ЗДС, е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,