Решение № 4187 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2012 г.

Решение № 4187 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Държавен фонд "Земеделие" - град София против решение № 6057 от 29.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1966/2011 г. на Административен съд-София град в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/11263 от 17.02.2011 г. за изплащане на субсидии по Общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2009 г. в частта за отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и са наложени санкции за бъдещ период и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевира трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като обосновава само доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт, както и да се присъдят направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна Владислава Йорданова Цинцова лично и чрез упълномощения й процесуален представител адв. Иванова и в писмено възражение оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира да й се присъдят направените за тази инстанция разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита мотивираният извод за основателност на оспорването на уведомителното писмо за отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП по СЕПП по НР1 и наложени санкции за бъдещ период за съответстващ на фактически установеното и го намира за изведен при правилно приложение на регламента по ЗПЗП. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Владислава Йорданова Цинцова против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/11263 от 17.02.2011 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-София-град за изплащане на субсидии по подаденото от нея Общо заявление за единно плащане на площ УИН: 22/060609/20616 и Уникален регистрационен номер /УРН/ 213986 за кампания 2009 г. в частта, с която за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ са оторизирани суми в размер на 0 лева, вместо исканата финансова помощ по СЕПП- 17 730.43 лв. и по НР1-15 646.40 лв. и са й наложени санкции за бъдещ период- за СЕПП в размер на 12 814.60 лв. и по НР1- в размер на 13 588.90 лева. Оспорващата възразила против констатациите при извършената проверка досежно състоянието на стопанисваната земя, а в частта, относима към настоящия спор твърдяла, че неправилно е определен процента наддекларирани площи за селскостопанската 2009 г. спрямо общо заявените за подпомагане допустими за подпомагане площи, който процент в действителност бил под определения минимум от 3 % от общо заявените за подпомагане, а не както е прието от ДФЗ- над 50%, поради което не е следвало да и се отказва субсидия по СЕПП и НР1, респ. и да търпи санкция за бъдещ период. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателката общо заявление за плащания на площ УИН: 22/060609/20616 и с УРН 213986 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., като заявлението е отговаряло на нормативните изисквания и съдържа попълнена таблица на използваните парцели през 2009 г. Искането било по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/, схемите за национални доплащания /НД1/ и национални доплащания за животни /НДЖ1/, последното от които - извън предмета на спора, като общият размер на заявените и коригираните площи за СЕПП е 109.25 ха и за СНД 1 е 109.25 хектара -ливади и пасища в землището на общ. Суходол. По това общо заявление са извършени административни проверки по чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, а после - и проверка на място, извършена на 03.09.2009 г. от назначения експерт, за което бил съставен контролен лист, неподписан от жалбоподателката и доклад от 02.10.2009г, против констатациите на които оспорващата подала възражение по административен ред, което не е уважено. Административният орган е изчислил общата сума чрез Интегрираната система за администриране и контрол, вземайки предвид резултатите от задължителните административни проверки и проверки на място и след сравняване на данните със съответната налична информация в регистрите на ИСАК. На основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП изчислил като недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НД 1 в размер на 78.98 ха или в проценти - 100%, поради което оторизираната сума за подпомагане по процесното заявление за кампания 2009 г. по тези две схеми определил на нула лева, вместо поисканата финансова помощ съответно по СЕПП- 17730.43 лв. и по НР1- 15646.4 лв. На основание на чл. 51 от Регламент N796/2004 г. за СЕПП и чл. 16 от Регламент N1975/2006 г. за НР1 административният орган наложил санкции за бъдещ период в размер на 12 814.6 лв. за СЕПП и на 13 588.9 лв. за НР1, които ще се прихващат съгласно чл. 5б от Регламент /ЕО/№ 885/2006 г. на Комисията. Уведомителното писмо съдържа като приложение Таблица за формиране на оторизираната сума по исканите мерки за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, като в допълнение към нея е описано съдържанието на съответните колони. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал агротехническа експертиза /основна и допълнителна/ и разпитал един свидетел. При тези данни по делото съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. На първо място съобразил, че не налице твърдяната нищожност на административния акт, доколкото са представени доказателства /л. 135,137 и 211/ за компетентност на издалия го орган. По основното възражение в жалбата посочил, че административният орган носи тежестта да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта, което в случая приел, че не е направено. На следващо място преценил като нарушение на материалния закон отказа за финансова помощ, дължащ се на недопустима за подпомагане площ. В тази връзка кредитирал агротехническата експертиза, основна и допълнителна, като неоспорена от страните, с която установил неправилно изчислен процент на установените като недопустими за подпомагане площи на 100%, вместо действителния- 2.82 %, от където обосновал извод, че разликата между декларираните площи и установените на място се е оказала под 3 %, поради което на бенефициента се следва поисканата субсидия по СЕПП и по НР1, респ. не следва да се начислява санкция за бъдещ период. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в обжалваните части и го отменил. Упражнил е правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция /РА/ заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1, т. е. при проверки за спазването на изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони - по реда на чл. 37 от закона. Съдът правилно е съобразил чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, в който е предвидено намаление или изключване на помощта в случаи на наддеклариране, като наддекларирани са площите, които не се използват и не се обработват от земеделския стопанин, поради което се смятат за недопустими за подпомагане. Обосновано приел, че в такива случаи се начисляват санкции върху площта, с която е кандидатствано за субсидия и при положение, че процентното отношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за изчисление е над 50 %, се санкционира цялата допустима за изчисляване площ (тоест 100 %), освен което се налага и санкция за бъдещ период, като за три години сумата ще бъде приспадната от евентуални бъдещи плащания от страна на ДФЗ- РА. Правилен е неговият извод, че аналогични правила са предвидени и за мярка НР1 - Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. Предвид изложеното не са налице нарушения на материално-правните норми. Съдът е формирал обосновани правни изводи. Най-сетне, правилно е приел, че липсва и основание за санкция за бъдещ период по смисъла на чл. 51 от Регламент ЕО/796/04 г., като извършеното прихващане с посочената сума за бъдещ период обосновано е прието за незаконосъобразно. Правилно съдът е приел, че оспореният акт и в тази част е незаконосъобразен. Първата група от останалите доводи е свързана с твърденията, че съставеният контролен лист има пълна доказателствена сила за отразените в него данни. В случая експертизата е обосновала разминаване между данните в контролния лист и в уведомителното писмо, които разминавания са подробно анализирани в заключението. Поради това не се касае за оспорване на съдържанието на контролния лист, както неправилно се твърди в жалбата, а за несъответствие на отразените в него данни с нанесените от административния орган в уведомителното писмо. Неоснователно е и следващото твърдение на касатора, че е допуснато от съда процесуално нарушение, като е възприето заключението на агротехническата експертиза, с която се опровергавали официалните данни по досието. В тази връзка следва да се посочи, че експертизата е изготвена изцяло въз основа на проверка на документите в административната преписка, в това число таблицата за формиране на сумата, общото заявление за плащания, таблицата за използваните парцели и контролния лист за проверка на място. Проверката от експерта е осъществена изцяло на документално ниво и то на базата на същите документи, които би следвало да се вземат предвид от административния орган при определяне на размера на субсидията, поради което е неоснователно релевираното в тази връзка твърдение, че вещото лице не може да даде заключение за обстоятелства преди две години /към м. 09.2009 г./ Освен това в заключението е изяснен произходът на разминаванията, поради което не може да се приеме за основателно възражението на касатора за некомпетентност на вещото лице. Впрочем тази страна не е оспорила основните изводи в основното и всички в допълнителното заключение, изготвено изцяло по задачите, поставени от нейния процесуалния представител, като експертът изрично е посочил в допълнителното заключение, че е изчислил размера на допустимите площи към момента на извършената от административния орган проверка на място. Поради това заключението и в тази негова част обосновано е било кредитирано от съда, съответно законосъобразно е послужило за обосновка на правните му изводи. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в разпита на свидетел, тъй като в случая с гласни доказателства съдът е установил относимите за случая факти за периода 15.07.2009-15.08.2009 г., а не за опровергаване съдържанието на контролния лист. Последният несъмнено е официален документ, съставен от длъжностно лице при изпълнение на неговите функции, поради което неговото съдържание не може да се оборва със свидетелски показания. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, и доказано, предвид данните в представеното на л. 22 от делото адв. пълномощно, установяващо действително плащане на договореното в размер на 800 лева на адвокатско възнаграждение, поради което искането следва да бъде уважено в посочения размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,