Решение № 1150 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7534/2015 г.

Решение № 1150 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7534/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стил БГ" ЕООД, гр. Варна, представлявано от Ивайло Венелинов Иванов, чрез пълномощника му - адв. Димитрова, против решение № 1120/19.05.2015 г. по адм. дело № 2325/2014 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на МП "Варна Запад", редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му Тодорова - гл. юрисконсулт в Митница-Варна, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Стил БГ" ЕООД, гр. Варна, против Решение към ЕАД № 11BG002002H0079635/28092011, издадено от началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № 32-68438/27.06.2014 г. на началника на Митница - Варна, с което са преизчислени държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които антидъмпингово мито (А3О) в размер на 46 065,34 лв. и допълнителен ДДС (В00) - 9 213,07 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че декларираният първоначално произход на стоката от Малайзия е неверен, като действителният произход е Китай. Първоинстанционният съд приема, че внесената стока, представляваща мрежести тъкани от стъклени влакна е с размер на отворите повече от 1,8 мм, както на дължина, така и на ширина, с тегло над 35гр./кв. м., с изключение на дисковете от стъклени влакна, с произход от Китайска народна република. Предвид вида на процесната стока, тя попада в приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета от 03.08.2011 г., поради което ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза е правилно определена от митническия орган на 62,9%, а размерът на антидъмпинговото мито е определен на 46 065,34 лв., при основа 73 235,84 лв. Посочил е, че правилно е определен размерът на антидъмпинговото мито и е начислен ДДС в повече с 9 213,07 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства по делото и е възприел фактическата обстановка, съобразно тях. Не се спори между страните, че на 28.09.2011 г. в МП "Варна Запад" е подадена ЕАД за режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" на стока, описана като "стъклофибърна мрежа - 216 кв. м.; 5х5мм, 145 гр./кв. м., с нето тегло 31 320 кг., вложена в контейнери № ZCSU 8511521 и № ZCSU 8795407, с получател "Стил БГ" ЕООД, гр. Варна. Представен е сертификат за произход № 33080/24.08.2011 г. от Търговската камара Пенанг Малай, че стоката е с произход Малайзия. Впоследствие е получено копие от доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) с анекси на оптичен носител, който касае резултатите от приключило външно разследване за избягване на антидъмпингови мита върху китайски мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия. С него се уведомяват ЦМУ на Агенция "Митници" за приключило разследване за измама, чиято цел е избягване заплащането на антидъмпингови мита за стъклофибърна мрежа с произход Китай, чрез транспортиране и претоварване на стоката през Свободна търговска зона към пристанище Кланг, Малайзия като целта е да бъдe деклариран произход на стоките Малайзия, при вноса им в Европейския съюз. При извършената съпоставка на данни от декларации ZB1 и ZB2, в доклада е посочено, че определено количество стоки мрежести стъкловлакна, превозени с посочени контейнери, сред които са и процесните контейнери, от Порт Кланг към ЕС, са с произход Китай. По отношение на този доклад на OLAF, се прави оплакване от касатора, че проведената мисия от Европейската служба има характер на външно разследване, проведено е в трета държава - Малайзия, която не е членка на ЕС и няма подписано споразумение за сътрудничество с нея, поради което същият няма официална доказателствена и официална удостоверителна сила и че липсват подписи на лицата, които се сочат за автори на документа, поради което доклада не е годно доказателствено средство за удостоверените в него обстоятелства. Въз основа на посоченото излагат довод за недължимост на антидъмпинговото и конвенционално мито по вноса, предмет на спора, включително и на допълнително начисления ДДС, тъй като процесният доклад няма доказателствена сила, от която да се удостовери, че стоката, предмет на вноса е с произход Малайзия. Сочат декларацията за внос като приоритетна пред доклада на OLAF. Доводите в касационната жалба за недопустимост на доклада на OLAF като доказателство са неоснователни. В националното ни законодателство единствено в НПК - чл. 127 е уредено, че докладите на OLAF представляват писмени доказателствени средства, но разглеждания казус е от обхвата на АПК, а за неуредените въпроси чл. 144 АПК препраща към ГПК. Следователно е налице пропуск от законодателя по отношение на тези писмени доказателства и затова следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО) № 1073/1999 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и в чл. 9 "Доклад при разследване и действия след разследването" от същия е регламентирано, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 6.02.2007 г. по дело T-23/03 (CAS SpA срещу Комисията на Европейските общности). Затова и следва да се приеме, че докладът е доказателство от групата на официални писмени документи, освен въз основа на прякото приложение на цитирания регламент, така и на основание чл. 179 ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се съдебно-административно производство. Противопоставеният на него сертификат за произход, издаден от Търговската камара на Пенанг Малай, е частен писмен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, нямащ обвързваща доказателствена сила и не може да има приоритет пред него. Следователно докладът на OLAF е изготвен от длъжностни лица в резултат на извършено от тях разследване, възложено в правомощията на комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа и доказателствената му сила следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото. Затова и изложеното оплакване в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 1, предл. второ АПК, е неоснователно. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на цитирания доклад на OLAF и го е приел и обсъдил по делото като относимо доказателство относно констатациите за вноса на стоките от Малайзия, където стоките са само пренатоварени, а вносът е извършен от Китайска народна република и стоките не с некоректно деклариран първоначален произход от Малайзия, с цел да се избегне облагането с антидъмпингово мито, възлизащо в размер на 62, 9 % и други държавни вземания. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, но по различни от посочените в касационната жалба основания. Решаващият съд е приел, че оспореното решение е материално законосъобразно, тъй като е в съответствие с Регламент за изпълнение /ЕС/ № 791/2011 г. на Съвета от 03.08.2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временно мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Същият въпреки директното му правно приложение, не поражда действие по отношение на процесния внос, осъществен от "Стил БГ" ЕООД. Безспорно е по делото, че на 28.09.2011 г. в МП "Варна Запад" е подадена ЕАД на стоката, представляваща "стъклофибърна мрежа 5х5 мм, 145 гр./кв. м. - 216 кв. м., с нето тегло 31 320 кг. " като декларацията е била регистрирана под № 11BG002002H0079635/28.09.2011 г. В Регламент № 791/2011 г. е посочено, че е приет на 03.08.2011 г., а според чл. 4 от същия влиза в сила от деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз - L OB. бр. 204 от 09.08.2011 г. С него от 10.08.2011 г. Съветът налага окончателно антидъмпингово мито и събиране на временно мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР. След влизането му в сила е констатирано увеличение на вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм от Малайзия /от 20 000 кв. м. през 2010 г. на 76 000 000 кв. м. за периода м. април - месец септември 2011 г. според т. 39 от мотивите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 г. на Съвета/ и намаление на вноса на същата стока от КНР, поради което е издаден Регламент № 1135/2011 г. на Комисията от 09.11.2011 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, чрез вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос. Последният Регламент влиза в сила на 11.11.2011 г. и с него е въведен регистрационен режим за девет месеца за внос на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1, 8 мм с тегло над 35 гр./кв. м. изпращан от Малайзия. След проведеното разследване е приет Регламент за изпълнение № 672/2012 г. на Съвета от 16.07.2012 г. за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпипнгово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Регламентът влиза в сила на 25.07.2012 г., като в чл. 1 от него е разширен обхвата на окончателното антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1, 8 мм. и с тегло над 35 гр./кв. м. с произход на КНР върху вноса на такива стоки, класирани в кодове по КН ех70195100 и ех70195900 (кодове по ТАРИК 70919510011 и 7019590011), изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. По чл. 2 от Регламента митото се събира върху регистрирания внос на изпращани от Малайзия мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия. С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд като е приел за приложим Регламент № 791/2011 г. и че дружеството касатор дължи антидъмпингово мито за внесените мрежести тъкани, не е съобразил, че е налице специална уредба за претоварените стоки в Малайзия, която изключва приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. за вноса на стоките от същия вид и претоварени и внесени от Малайзия са приети и приложими цитираните по-горе Регламент № 1135/2011 г. за разследване и въвеждане на регистрационен режим и Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 г., с който е разширен обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. за налагане на антидъмпингово окончателно мито и върху стоките от този вид. Налага се изводът, че касаторът е действал добросъвестно и е спазил всички приложими разпоредби по отношение на митническата декларация и е извършил вноса на 28.09.2011 г., т. е преди въвеждането на описания по-горе режим от 11.11.2011 г. - 25.07.2012 г. и за него не намира приложение Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. По изложените съображения за нарушение на материалния закон обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на "Стил БГ" ЕООД бъде уважена, като оспореното решение на началника на МП"Варна Запад" бъде отменено, като незаконосъобразно. При този изход по касационното обжалване и направеното искане, на касационното дружество се дължи присъждането на разноски пред касационната инстанция в общ размер на 2025 лева, от които 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв. платена д. т., видно от приложената квитанция и договор за правна помощ. Възражението на ответника за прекомерност на разноските за адвокат, по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно при интерес над 10 000 лв. се дължат 830 лв. + 3 % за горница над 10 000 лв. Предвид, че материалният интерес по делото е 55 278,41 лв., то претендираната сума от 2 000 лв. адвокатско възнаграждение е под прага на определеното в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,