Решение № 7646 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2016 г.

Решение № 7646 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от К. Д. Г. и агенция по заетостта гр. С., срещу Решение № 16/5.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1049/2015 г. по описа на Административен съд П.. К. Г. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за причинени неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 900 лева до 2500 лева, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК по изложени съображения в жалбата. Иска отмяна на решението в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата му претенция изцяло и му се присъдят направените по делото разноски. Агенция по заетостта гр. С. обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният против нея иск за причинени неимуществени вреди за сума в размер на 900 лева с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и да заплати разноски по делото като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, по изложени съображения в жалбата, като иска отмяната му в тази част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на К. Д. Г. против Агенция по заетостта, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 2500 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на отмяна на административен акт до окончателното изплащане на сумата. Искът се основава на отменен по съдебен ред отказ на комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, да бъде допуснат до подбор като кандидат за обявени работни места по Актуализирана процедура 2011 г. в централните ведомства по компонент 1 от Програма "Старт на кариерата", обективиран в протокол от 18.08.2011 г. Твърди в исковата молба, че вследствие отменения акт са му причинени вреди, изразяващи се в чувство на несправедливост, разочарование, безпокойство, безсъние, чувство на безпомощност от борбата с администрацията, емоционален стрес от влагане на усилия и време в търсеното по закона за достъп до обществена информация на информация по отказа, както и обжалването му пред съда, както и от предприетите последващи действия пред институциите по повод изплащането на изпълнителен лист. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан предявеният на основание чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск за сумата от 900 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.01.2013 г. до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 2500 лева го е отхвърлил като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице незаконосъобразен акт, от който в пряка причинна връзка произтичат установени по делото причинени на ищеца вреди, изразяващи се в чувство на несправедливост, разочарование, безпокойство, чувство на безпомощност, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е определил размера на дължимото се обезщетение. Приел е за неоснователен иска за претърпени немуществени вреди, основан на психоемоционален стрес от влагане на усилия и време в търсеното по ЗДОИ на информация по отказа, както и от предприетите последващи действия пред институциите по повод изплащането на изпълнителен лист за присъдени разноски. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати твърдяните в касационната жалба на Г. нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на този жалбоподател не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство, развило се пред първоинстанционния съд. В случая е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, наличие на отменен акт, но не и останалите, кумулативно изискуеми се от закона предпоставки. При установената по делото фактическа обстановка необоснован и при неправилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд за основателност и доказаност на предявения иск за претърпени от отмяната на този акт неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в чувство на несправедливост, разочарование, безпокойство, чувство на безпомощност от борбата с администрацията. Предявеният от Гьошев иск се основава на отменен по съдебен ред отказ на комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, да бъде допуснат до подбор като кандидат за обявени работни места по Актуализирана процедура 2011 г. в централните ведомства по компонент 1 от Програма "Старт на кариерата", обективиран в протокол от 18.08.2011 г. В исковата молба са изведени и обстоятелства, че с оглед въведените критерии ищеца би бил допуснат до участие в следващия етап от процедурата, по една от заявените от него позиции, които обстоятелства обаче не обвързва с твърдяните за причинени негативни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко неприятно усещане и душевно страдание дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Изразеното в исковата молба принципно недоволство, произтичащо от субективното, лично усещане за несправедливост, разочарование и безпомощност от борбата с администрацията, основано на конкретният отменен акт не извежда извод за основателност на предявения иск, доколкото излиза извън рамките на понятието "справедливост" по смисъла на закона и не подлежи на обезщетение. Обезщетение се следва тогава, когато са установени конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за негативно въздействие върху вътрешното състояние на личността, пряко произтичащи от отменения като незаконосъобразен административен акт или установени пред съда незаконосъобразни действия и бездействия при упражнена административна дейност. Такива обстоятелства по делото не са доказани, а и твърдяното негативно въздействие в случая се основава на присъщи на всеки човек усещания и възприятия, а не на реално, конкретно въздействие върху състоянието на ищеца. Върху ищеца е и доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения акт. В случая посочените като израз на въздействие последици от отменения административен акт не се доказват. За установяването им е допуснат и разпитан посоченият от ищеца свидетел, чиито показания са вътрешно противоречиви. От една страна свидетелят твърди, че ищецът "след тази история рухна психически", а от друга, че не може точно да каже кога е настъпила промяна в настроението на ищеца, както и че тази промяна не е рязка и постепенна и то в периода 2013 - 2014 г., значително време след издаване на отменения административен акт. В тежест на ищеца е да установи обективно състояние, произтичащо именно от отменения акт, от което да се изведе наличие на твърдяните вреди, в пряка причинна връзка с него, което по делото не е сторено. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че проведената самостоятелна процедура по ЗДОИ, подробно описана в исковата молба и доказана по делото, като приключила с позитивен за ищеца акт не може да обуслови наличие на вреди от друг, отделен административен акт, на незаконосъобразността на който се основават причинените неимуществени вреди. Резултатите от проведения подбор са огласени по предвидения в процедурата начин, за който ищеца е бил осведомен. Той не твърди, не се и установява по делото да е поискал от органа, от незаконосъобразността на чиито административен акт претендира вреди, да е поискал този акт да му бъде връчен, след оповестяване на резултатите по предвидения ред, съответно да е получил отказ от запознаване със съдържанието му. Що се касае до предприетите действия по изпълнение на влязло в сила съдебно решение в частта му, с която на ищеца са присъдени направени по делото разноски, както правилно е прието от първоинстанционния съд, те не основават вреди от отменения административен акт. За производството по изпълнение на съдебното решение е изведен от закона ред, спазването или не на който подлежи на съдебен контрол, неотносим към законосъобразността на административния акт. С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявеният от К. Г. против Агенция по заетостта гр. С. иск за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло за неоснователен и недоказан, а обжалваното решение за неправилно в частта му, с която същия е уважен в размер на 900 лева. Следва същото да бъде отменено в частта му, с която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди и е осъден ответника да заплати на ищеца разноски по делото, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли и в тази му част. В останалата му обжалвана част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение