Решение № 11949 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6945/2015 г.

Решение № 11949 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6945/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Бумиттранс" ООД - гр. С., чрез пълномощник адв. Н. Й. против Решение № 2151/30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8933/2012 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2151113199/27.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 2124/28.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество за данъчни периоди м. 01.2011 г., м. 02.2011 г. и м. 03.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 62 888,80 лева по фактури, издадени от "А. В." ЕООД, ведно с дължимите лихви. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви в оспорения съдебен акт. Отделно от това, се излагат подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон с твърдения за нищожност и незаконосъобразност на издадения РА. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на издадения ревизионен акт. Претендират се и направените по делото разноски. О. Д. на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2151113199/27.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 2124/28.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на "Бумиттранс" ООД за данъчни периоди м. 01.2011 г., м. 02.2011 г. и м. 03.2011 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "А. В." ЕООД, в резултат на което са определени задължения за ДДС в общ размер от 62 888,80 лева, ведно с лихви в общ размер от 6 026,24 лева. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Бумиттранс" ООД срещу обжалвания РА и осъдил "Бумиттранс" ООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 2416,66 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и обосновал краен извод, че правилно с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит на "Бумиттранс" ООД по фактури, издадени от "А. В." ЕООД, доколкото не се установява реалност на доставките на стоки и услуги. Приел е за безспорно установено, че част от процесните фактури са с предмет строително - монтажни работи (СМР) - "изработка и монтаж на алуминиева дограма на административна сграда", "изграждане на ел. инсталация", "монтаж на мостови кран", "изграждане на септична яма", "полагане и шлайфане на бетон", които по своята същност са услуги, като за доказване на реалността им били представени самите фактури и договор за строителство от 05.01.2011 г., сключен между ревизираното лице, в качеството на възложител и "А. В." ЕООД, в качеството на изпълнител. След като е анализирал съдържанието на сключения договор за строителство, съдът е обосновал извод, че макар договора да предвижда осигуряването на материали, детайли, конструкции, строителна механизация и всичко друго, необходимо за извършване на договорените СМР да са от изпълнителя, в случая липсвали доказателства, че последния е осигурил такива, липсвали доказателства доставчика е разполагал с производствена база и машини за изработка на алуминиевата дограма, складова база за съхранението й, транспортни средства /собствени или наети/ за транспортирането й до обекта, на който е следвало да бъде монтирана, липсвали доказателства какви машини са използвани за полагане и шлайфане на бетон и дали същите са собствени или наети, нямало и данни за назначени лица /по трудови и/или извънтрудови правоотношения/, съответно - за изплащани възнаграждения. Отделно от това, АССГ е приел, че съгласно договора, възложителят е следвало да приеме извършените работи, а в конкретния случай липсвали доказателства за приемането им. Представените в хода на съдебното производство приемо-предавателни протоколи, съдът не е кредитирал с доверие с оглед съпоставката им с другите доказателства по делото. Въз основа на тези факти обосновал извод, че договора за строителство и фактурите, не са достатъчни, за да обосноват извод, че "А. В." ЕООД е реален извършител на фактурираните в полза на ревизираното лице доставки на услуги. На следващо място, АССГ е приел, че не са налице доказателства за осъществени от "А. В." ЕООД реални доставки на стоки по фактури с предмет - алуминиев профил. В тази насока, АССГ е изложил съображения, че въз основа на представените оборотни ведомости не можело да се установи с какви по вид и количество стоки е разполагал доставчикът, липсвали справки за стоковите потоци и не били представени данни за осъществени продажби на други стопански субекти. По отношение на представените фактури от предходен доставчик съдът приел, че има разлика в предмета и липсвали данни за количества и цени на доставените стоки. Приел е, че по пряката доставка не са ангажирани доказателства относно съхранението и транспортирането на стоките, доказателства за собствени или наети складове и транспортни средства, а според представените оборотни ведомости, дружеството нямало заведени сметки за дълготрайни активи. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АССГ, като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, както и на заключения по ССчЕ и СТЕ. Изложени са съображения защо не се кредитират с доверие представените в хода на съдебното производство приемо-предавателни протоколи и съответно съображения за законосъобразно определяне на задълженията на лицето по ЗДДС. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, с изложени доводи за нищожност на РА. Правилно АССГ е приел, че оспорения пред него РА е издаден от компетентен орган. Безспорно по делото е, че ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1111127/27.09.2011 г., изменена със ЗВР № 1113199/28.11.2011 г., издадени от началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., с които е възложено извършването на ревизия на "Бумиттранс" ООД, като са посочени членовете на състава на ревизиращия екип - Р. Б. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител екип и С. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите, обхватът на ревизията - за установяване на задължения за Данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г., като с втората ЗВР е удължен само срокът за завършване на ревизията до 04.01.2012 г. Безспорно ЗВР са връчени на адресата чрез пълномощник. РД е издаден на 18.01.3012 г. от Р. Б. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител екип и С. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите, посочени като членове на ревизиращия екип в ЗВР. Ревизионният акт № 2151113199/27.02.2012 г. е издаден от Р. Б. С. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., упълномощена със Заповед за определяне на компетентен орган № К-1113199/21.01.2011, подписана от органа възложил ревизията. С оглед на изложеното е неоснователно твърдението на касатора, че по делото не е била доказана компетентност на издателя на ревизионния акт. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. По отношение на фактурираните доставки на услуги, правилно съдът е приел, че в ревизионното производство са представени само копие на фактури и договор за строителство от 05.01.2011 г., сключен между ревизираното лице, в качеството на възложител и "А. В." ЕООД, в качеството на изпълнител. Обосновано съдът е приел, че само представянето на договор, без доказателства за изпълнението му не доказва реалното изпълнение на фактурираните услуги. Правилно съдът е приел, че по делото не е доказано изпълнението на строително-монтажните работи да е станало с материални и трудови ресурси на прекия доставчик. В тази насока, обосновано съдът е приел, че съгласно договора за строителство, осигуряването на материали, детайли, конструкции, строителна механизация и всичко друго, необходимо за извършване на договорените СМР е следвало да са от изпълнителя, а в случая липсват доказателства, последния да е осигурил такива, да е разполагал с производствена база и машини за изработка на алуминиевата дограма, да е разполагал със складова база за съхранението й, с транспортни средства /собствени или наети/ за транспортирането й до обекта, на който е следвало да бъде монтирана, с машини за полагане и шлайфане на бетон - собствени или наети, а наред с това безспорно нямал и назначени лица по трудови и/или извънтрудови правоотношения. Правилно са преценени и представените в хода на съдебното производство приемо-предавателни протоколи за "изработка и монтаж на алуминиева дограма", "изграждане на ел. инсталация", "монтаж на мостови кран", "изграждане на септична яма", "полагане и шлайфане на бетон", като доказателства, които не следва да се кредитират с доверие. Настоящата инстанция счита, че същите конкретизират предмета на строителните услуги, така както са посочени в процесните фактури и договор за строителство, но никаква връзка между описаните там работи и фирмата пряк доставчик не е доказана. Това е така защото, от заключението по назначената съдебно - техническа експертиза се установява, че уговорените по договор СМР - монтиране на алуминиева дограма се отличават от действително изпълнените първо по отношение на обекта, в който са изпълнени, и второ по отношение на квадратурата. Също така се установява, че по отношение на всички СМР не са представени актове обр. 19, сертификати и гаранции за доставка и монтаж, сертификати за вложени материали, поради което нито може да се установи към кой момент са извършени фактурираните СМР, нито от кого са доставени и монтирани. С оглед изложеното, обосновано съдът е приел, че наличието на извършени СМР, само по себе си, не може да е доказателство, че тези услуги са извършени от посочения доставчик, още повече, че извършените СМР се отличават от договорените. Наред с това, отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя, а осчетоводяването на фактурите при получателя, също не е доказателство за реалност на доставките, както правилно е приел и съда. По отношение на фактурираните доставки на стоки - алуминиеви профили, правилно АССГ е приел, че липсват доказателства за осъществени реални доставки на алуминиеви профили. Освен изложените от първоинстанционния съд доводи в тази насока, следва да се посочи, че нито в хода на ревизията, нито в рамките на съдебното производство са ангажирани доказателства за приемо-предаването на стоките, описани във фактурите с предмет алуминиеви профили. Няма представени доказателства и относно начина на транспортиране на стоката /доколкото стоката е в големи количества и изисква транспорт/, както и доказателства за чия сметка е уговорен транспорта. Представения договор за строителство не урежда въпроси свързани с доставката на алуминиеви профили, а самото ревизирано лице не излага писмени обяснения относно конкретните особености при извършване на доставката - къде е предадена стоката, от кого, кой я е приел, как е извършен транспорта и от кого, които факти и обстоятелства са пряко значими за установяване на конкретната доставка на стоки. В случая не е доказана и последваща реализация на стоката, доколкото представените фактури с доставчик "Бумиттранс" ООД и получател "КМТ-2" ООД имат различен предмет - "отпадък алуминиеви профили" и различно количество, а заключенията по назначените експертизи не се занимават с този въпрос. Н. с това при липса на доказателства за плащане по банков път и доказателства, от които да се установява, че приложените към фактурите фискални бонове са издадени от регистрирано фискално устройство на доставчика, не може да се приеме за доказано и плащането на стоките по процесните фактури. В заключение, към фактурите за доставка на алуминиеви профили не са представени други доказателства за реалност на доставките и както правилно е приел първоинстанционния съд, наличието на издадени фактури не доказва, че доставките на стоки са били извършени. Правилно съдът е преценил за неоснователно и позоваването на "Бумиттранс" ООД на практиката на СЕС. В тази насока постоянната практика на СЕС, включително на Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на които касатора се е позовавал, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи са неоснователни, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна, а претенцията на ответника по касация за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 416,66 лева е основателна, поради което касаторът "Бумиттранс" ООД следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 2 416,66 лева за касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,